През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Ще ти простя, въпреки че допусна голяма грешка, като ме нарече престъпник, защото самият аз съм дошъл да разкрия голямо престъпление. Иди до печката и премести дървата настрана. Там ще намериш нещо, което не е собственост на тази къща.
Той моментално се подчини. Гостилничарят не можа да прикрие уплахата си, а жена му реши, че е най-добре да изчезне. Тя се измъкна през вратата.
Кехаята наистина намери едно портмоне и ми го даде. Беше старо и износено. Като го отворих, видях, че вътре има и един бележник. В него имаше какви ли не бележки и други римувани и неримувани неща — на немски език.
Съдържанието на тефтерчето беше без стойност. Може би в другите му джобчета се съдържаше нещо по-съществено. Потърсих и намерих една стара карта с две кръстосани ръце, а отдолу бяха написани думите: «Никаква смърт не може да ни раздели», един билет за влак трета класа от Санкт Петербург до Небресина, два листа от един речник, едно почистено с четка листо от дъб с нарисувана върху него роза и надпис: «Ти си толкова хубава!», една доста изтъркана миниатюрна тетрадчица със заглавие: «Точна калкулация на всички игри на скат», ценоразписа на една пещенска винарна, и накрая нещо задоволително, а именно увити в хартия осемдесет гулдена австрийски банкноти.
Явно последното бе накарало гостилничаря да задържи абсолютно безинтересния както за него, така и за останалите портфейл.
— Откъде имаш този джезидан? — попитах го аз.
— Мой е — отвърна той.
— Кой изписа тези листа?
— Аз.
— Какъв е този език?
— Това е… това е… това е…
— Персийски, нали?
— Да.
— Тогава ще ти кажа, че така се пише само в Алемания. Я ми прочети какво пише на тази страница! Той страшно много се смути.
— О, ти не можеш да четеш! Този джезидан е собственост на мъж на име Мади Арнауд. Ще се погрижа да си го получи обратно. Що се отнася до теб — заслужил си си наказанието. От теб зависи дали ще спечелиш милостта ми. Ако признаеш открито, че си отнел този портфейл противозаконно, наказанието ще ти бъде опростено. И така, говори! Твой ли е наистина?
Трудно му беше да отговори, но ферманът бе направил голямо впечатление. Сега той ме смяташе за голям господар, от когото трябва да се страхува, затова накрая колебливо отговори:
— Не, негов е.
— Знаеш ли накъде тръгна?
— Към Исмилан.
— Добре, нека ти бъде простено, но поставям условие сега да дадеш на всеки от присъстващите по една пълна гаванка ракия. Щеше да бъдеш наказан с бастонада и да бъдеш затворен много седмици. Ще го направиш ли?
— Да — изръмжа той злобно.
Тогава дребният кехая така буйно сграбчи ръката ми, че събори мастилницата, и каза:
— Господарю, добрината ти е голяма, но мъдростта ти е още по-голяма! Наказваш го, като правиш на нас благодеяние. Никога няма да те забравим!
— Тогава оценете добрината ми по достойнство и опитайте питието — за радост и здраве на всички вас.
Малтретираното момиче не бе влязло с нас в стаята. Отидох при нея. Тя все още седеше върху сламата. Казах й, че господарят й си е признал кражбата, но това още повече я разтревожи.
— Господарю, сега нищо добро не ме чака — каза тя.
— Той не знае, че ти си ми го казала. Но защо продължаваш да стоиш при него, след като е толкова лош господар?
— Трябва. Предплатил ми е трийсет пиастъра заплата. Парите ми трябваха за майка ми и сега не мога да отида при друг господар, преди да изработя тази предплата.
— Ще ти дам парите. Тогава ще си намериш ли веднага друга работа?
— О, да! Но той няма да ме освободи незабавно.
— Ще те пусне, защото ще му заповядам.
— Господарю, как да ти се отблагодаря?
— Мълчи! Грижила си се за майка си, а това ме радва. Продължавай да я почиташ, защото, който обича и уважава родителите си, Аллах го дарява с благоволението си.
Дадох й необходимата малка сума и още малко отгоре. Тя направи физиономия съвсем различна от тази на гостилничаря, с когото после се сблъскахме на вратата. Беше тръгнал да напълни стомната и каза:
— Господарю, не е необходимо да се дава сливова на всички тези хора. Достатъчно е това, което дадохме на кехаята.
— Мислиш ли? Ще ти кажа, че никой от вас не струва и пукната пара. Сливовата ти ракия е също толкова лоша, колкото и ти самият. Като ви карам да я пиете, ви наказвам и с удоволствие си представям действието й. Сега обаче искам да си поговорим малко за слугинята ти. Съветвам те да я освободиш.
— Тя ми дължи пари.
— Ще ти ги плати.
— Ти ли й ги даде?
— Да.