През дебрите на Балкана

— Това е… това е… това е…

— Персийски, нали?

— Да.

— Тогава ще ти кажа, че така се пише само в Алемания. Я ми прочети какво пише на тази страница! Той страшно много се смути.

— О, ти не можеш да четеш! Този джезидан е собственост на мъж на име Мади Арнауд. Ще се погрижа да си го получи обратно. Що се отнася до теб — заслужил си си наказанието. От теб зависи дали ще спечелиш милостта ми. Ако признаеш открито, че си отнел този портфейл противозаконно, наказанието ще ти бъде опростено. И така, говори! Твой ли е наистина?

Трудно му беше да отговори, но ферманът бе направил голямо впечатление. Сега той ме смяташе за голям господар, от когото трябва да се страхува, затова накрая колебливо отговори:

— Не, негов е.

— Знаеш ли накъде тръгна?

— Към Исмилан.

— Добре, нека ти бъде простено, но поставям условие сега да дадеш на всеки от присъстващите по една пълна гаванка ракия. Щеше да бъдеш наказан с бастонада и да бъдеш затворен много седмици. Ще го направиш ли?

— Да — изръмжа той злобно.

Тогава дребният кехая така буйно сграбчи ръката ми, че събори мастилницата, и каза:

— Господарю, добрината ти е голяма, но мъдростта ти е още по-голяма! Наказваш го, като правиш на нас благодеяние. Никога няма да те забравим!

— Тогава оценете добрината ми по достойнство и опитайте питието — за радост и здраве на всички вас.

Малтретираното момиче не бе влязло с нас в стаята. Отидох при нея. Тя все още седеше върху сламата. Казах й, че господарят й си е признал кражбата, но това още повече я разтревожи.

— Господарю, сега нищо добро не ме чака — каза тя.

— Той не знае, че ти си ми го казала. Но защо продължаваш да стоиш при него, след като е толкова лош господар?

— Трябва. Предплатил ми е трийсет пиастъра заплата. Парите ми трябваха за майка ми и сега не мога да отида при друг господар, преди да изработя тази предплата.

— Ще ти дам парите. Тогава ще си намериш ли веднага друга работа?

— О, да! Но той няма да ме освободи незабавно.

— Ще те пусне, защото ще му заповядам.

— Господарю, как да ти се отблагодаря?

— Мълчи! Грижила си се за майка си, а това ме радва. Продължавай да я почиташ, защото, който обича и уважава родителите си, Аллах го дарява с благоволението си.

Дадох й необходимата малка сума и още малко отгоре. Тя направи физиономия съвсем различна от тази на гостилничаря, с когото после се сблъскахме на вратата. Беше тръгнал да напълни стомната и каза:

— Господарю, не е необходимо да се дава сливова на всички тези хора. Достатъчно е това, което дадохме на кехаята.

— Мислиш ли? Ще ти кажа, че никой от вас не струва и пукната пара. Сливовата ти ракия е също толкова лоша, колкото и ти самият. Като ви карам да я пиете, ви наказвам и с удоволствие си представям действието й. Сега обаче искам да си поговорим малко за слугинята ти. Съветвам те да я освободиш.

— Тя ми дължи пари.

— Ще ти ги плати.

— Ти ли й ги даде?

— Да.