Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Тук трябва да кажа, че тази крепост вече я няма. Тюркутите и хазарите я сринаха, а с помощта на ромеите построиха нова крепост на другия бряг на Дон и я нарекоха пак Саркел. И днес пак има крепост Саркел, но тя не е същата крепост.
13.
И се събраха същия ден в голямата горница на Жълтия дворец по-първите хранени Кубратови люде — и хората от дясната ръка, и хората от лявата ръка, но без певците и свирачите. Ако и да се събраха три дузини хора, горницата беше много обширна — двадесет крачки дълга и петнадесет широка, та побра всички и пак като че ли остана празна. И хората мълчаха и чакаха Кубрат. Там беше и Аспарух, макар Кубрат да не беше го викал, и седеше Аспарух не както обикновено в началото на лявата редица, а по-навътре до жреца на Конника. И жрецът нарочно седна след четиримата съветници, та Аспарух се падна току в средата на лявата редица.
Хората от лявата страна седяха изправени, вдървени и замислени, защото щяха да говорят пред хана. А хората от дясната страна скритом се прозяваха, защото денят беше сънлив. Навън плющеше дъжд, двата реда прозорци бяха отворени и завесите им дръпнати, та през залата духаше мокър вятър. И се люлееха дори тежките губери, които висяха на двете стени без прозорци — окачени, за да скрият каменната неподвижност на зидовете.
И Кубрат влезе, следван от Ак Йола, и всички станаха на крака. И поискаха да извикат поздрав на хана, но Кубрат ги спря с ръка. Кубрат веднага срещна погледа на Аспарух и трепна, но като погледна жреца, разбра, че срещу него стои не синът му, а бъдещият жрец. И Кубрат наведе глава.
Ак Йола седна в самия край на дясната редица, защото беше само хилядник, а Кубрат тръгна през горницата. И първите десет крачки гледаше над главите на хората на лявата ръка; и следващите десет крачки обърна поглед надясно, над главите на хората от дясната ръка.
А отляво, на стената между прозорците и над тях, бяха изписани картини на лов и борба на знайни и незнайни зверове. Избрани бяха животни със стремителни нозе, мощни лапи и остри очи. Имаше елени, барсове и орли, но имаше и чудновати зверове със зъби, клюнове и крила, и други, в които се месеха човек и звяр. И всички бяха могъщи и неукротими, защото за живописеца да бъдеш красив, значеше да си силен. И по цялата стена силните разкъсваха слабите, а човекът, възседнал коня си, убиваше с копие или лък и най-силните зверове.
А отдясно навремето сам Ван Фу беше изписал земята на хората, такава каквато беше преди четиридесет години, когато Ван Фу беше още млад. И до тази стенопис Ван Фу беше окачил новата картина на света, написана върху съединени пергаменти. И написаното върху стената невъзвратимо минало беше студено и неподвижно, а вятърът люлееше и гънеше пергаментите, та променяше облика на днешната земя. И така трябваше да бъде.
И чудно, и страшно беше как за един човешки живот земята на хората бе успяла така да се промени. Все по същите корита течаха водите на реките, все същи бяха заливите и планините, но като се гледаха двете картини, виждаше се как народите се бяха размесили като косите на невярна жена, чийто мъж я бие след изневярата.
И както гледаше двете картини на света, Кубрат изведнъж си помисли, че когато Ван Фу е рисувал първата, тогава той — Кубрат, е бил не повече от четиридесетгодишен, а днес, когато е писана втората, вече кара осемдесетото си лято. И докато светът се беше променял, той — Кубрат, не бе искал да си признае, че се е променил. И все така скачаше на седлото, и все така опъваше лъка си. Възможно ли беше да е същият човек? Не, не беше възможно. И в него, в Кубрат, багрите също се бяха размесили. И жълтата багра на есента се разливаше по душата му.
А синът му Аспарух не седеше до него, ами в средата на редицата до жреца на Конника…
Тогава хан Кубрат свали поглед от пергаментите и се изкачи на площадката, която се издигаше в дъното на залата. Там седна той в дървения престол, който имаше отстрани две високи колела, та можеше да се търкаля напред и назад. И Кубрат опря облегалото на стола в зида, в пъстрите губери, които висяха до пода. След това придърпа кръглата маса до себе си и вдигна поглед към залата.