Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Заведох Кити в Стаята на учителя, направих чай, изчаках я с чашата в ръка пред женската тоалетна. След десет минути Кити се появи със зачервени очи и страдалческо лице под пресния слой бежова пудра, видя чая и отново избухна в сълзи.
Не бях очаквал това от Кити Тийг. Тя беше в „Сейнт Осуалдс“ от осем години и никога досега не бях я виждал да плаче. Предложих й носната си кърпа и й подадох чая, като се чувствах неловко и се молех (с известно чувство на вина) да дойде някой по-опитен в тези неща — госпожица Деър може би — за да ме смени.
— Добре ли си? — (Тромав гамбит на добронамерен мъж).
Кити поклати глава. Естествено, че не беше добре, това се виждаше, но Сакото от туид не се слави с умения в общуването с противоположния пол, а все пак трябваше да кажа нещо.
— Искаш ли да повикам някого?
Предполагам, че имах предвид Пеърман: казвах си, че като ръководител катедра това е негова отговорност. Или Бишъп — той е човекът, който обикновено се занимава с емоционалните кризи на персонала. Или Марлийн — да! При мисълта за секретарката, действала толкова бързо в деня на моя припадък и толкова грижовна към учениците, изведнъж ме заля вълна от облекчение и благодарност. Силната Марлийн, преживяла развода и смъртта на сина си, без да рухне. Тя щеше да знае как да постъпи, а дори да не знаеше, поне беше запозната с етикета в общуването с разплакани жени, недостъпен на мъжете.
Марлийн тъкмо излизаше от кабинета на Бишъп. Предполагам, че я приемам за даденост, както правят и останалите учители.
— Марлийн, чудя се дали… — започнах аз.
Тя ме изгледа с престорена строгост.
— Господин Стрейтли. — Винаги ме нарича „господин Стрейтли“, макар че от години всички учители я наричат Марлийн. — Сигурно още не сте намерили онзи дневник.
— Уви, не.
— Хм. Така си и мислех. Какво има сега?
Обясних й за Кити, без да навлизам в подробности. Марлийн ме погледна загрижено.
— Нещастието никога не идва само — каза тя. — Понякога се чудя защо изобщо стоя тук. Пат се съсипва, всички са като на тръни заради училищната инспекция, а сега и това…
За миг ми се стори толкова обезпокоена, че се почувствах виновен за това, че съм я разтревожил.
— Не, няма проблем — каза Марлийн, като видя физиономията ми. — Оставете на мен. Мисля, че в момента и без това имате достатъчно грижи.
Беше права. Сега цялата катедра се крепеше на мен, госпожица Деър и Обединените нации. Доктор Дивайн отсъстваше по административни причини, Грахфогел още го нямаше, а тази сутрин в свободните си часове поех първокурсниците на Тапи и класа на Пеърман, плюс рутинното оценяване на новаците, този път на безупречния Изи.
Найт отсъстваше и аз не можех да го попитам за графитите на оградата си, нито за писалката, която бях намерил на местопрестъплението. Вместо това написах пълен доклад за случилото се и предоставих едно копие на Пат Бишъп и друго на господин Брад, който освен ръководител катедра по компютърни науки е и ръководител на трети курс. Мога и да почакам, сега имам доказателство за деянието на Найт и ще се разправям с него, когато му дойде времето. Ще отложа удоволствието, така да се каже.
През междучасието поех дежурството в коридора вместо Пеърман, а след обедната почивка останах да наглеждам неговия и моя клас плюс тези на Тапи и Грахфогел в салона, докато навън валеше безмилостен дъжд, а в другия край на коридора безспирен поток от хора влизаше и излизаше от кабинета на директора.
По-късно, пет минути преди края на часовете, Марлийн дойде да ми каже, че Пат ме вика. Намерих го в кабинета му заедно с Пеърман, който изглеждаше неспокоен. До бюрото седеше госпожица Деър, която ме погледна съчувствено на влизане и аз разбрах, че нещо се е случило.
— Предполагам, че става въпрос за ученика Найт.
Всъщност учудих се, че не чака пред кабинета на Бишъп; може би Пат вече беше говорил с него, въпреки че по правилник ученик не можеше да се разпитва преди класният му ръководител да е говорил с Втория учител.
В първия миг лицето на Пат беше безизразно. После той поклати глава.
— Не. Тони Брад ще се заеме с това. Той е ръководител на курса, нали така? Не, става дума за инцидент от миналата нощ. След съвета.
Бишъп погледна ръцете си — признак, че не знае как да започне. Видях, че ноктите му са в ужасно състояние, изгризани почти до дъно.
— Какъв инцидент? — попитах аз.