Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Три.
— Ще ги направиш ли?
— Нямам избор. Често ли прави подобни гадости?
— Човече, Медузата си умира да дърпа верижката на всички. Имаше един тип, Чарли Ларсън, към трийсетте, наистина образован и почтен, бил някакъв търговец в Кидър, Пийбоди, преди някакво голямо съкращение… Както и да е, Медузата мразеше голямата му уста и постоянно го преследваше. Все намираше причини да му вдигне квотата и все му викаше мистър Тузар Уолстрийт. Един следобед Чарли не можа да издържи и изведнъж, като гръм от ясно небе, проби монитора на терминала си с десния си юмрук. Бедното копеле трябваше да бъде закарано бързо в болницата Рузвелт с ръка в монитора. Вече не го видях.
— Защо, по дяволите, PC решения позволяват на Рубинек да се държи така?
— Просто той им прави пари, така че те си го обичат. Всеки път, когато някой се оплаче на началството, те казват на Медузата, който веднага удвоява седмичната квота, което пък означава, че оплакалият се е мъртъв автоматично. Животът във Вагона за добитъка е определен съвсем точно — ако не ти харесва как се играе играта, кофти. Проблемът е — къде ще отидеш, след като излезеш през вратата?
Не исках да обмислям подобен въпрос, така че се забързах обратно към работното си място и направих обаждане двадесет и две за деня.
— Здрасти, мистър Ричард Мазур? Обажда се Нед Алън от PC решения. Надявам се, че е удобно да си поговорим…
— PC решения? От известно време се каня да ви се обадя. Имам проблем с CD-Rom драйверите на моя Windows ’95. Вече не задвижват диска автоматично…
Бинго!
— Е, това официално е проблем на Майкрософт. И тъй като сте купил своя Compaq Presario от нас през февруари деветдесет и шеста, боя се, че гаранцията за софтуера ви е изтекла отдавна. Обаче добрата новина е, че ние ви предлагаме чисто нов страхотен Windows ’98 във феноменален софтуерен пакет само за…
Продадено. Деветдесет минути по-късно аз продадох и Комплект Номер Петнадесет. Благодаря ви, мис Шери Стауфър — йога инструктор на свободна практика от Кеймбридж, Масачузетс. Осемдесет и две минути след това (компютърът регистрира точното време на продажбата), пробутах Комплект Шестнадесет на мистър А. Д. Харт — писател на свободна практика от Сан Хосе, Калифорния. И после, в четири и тридесет и една — някакви си четиринайсет минути преди затварянето — аз направих финалния успешен удар за деня, тъй като Комплекти Седемнадесет и Осемнадесет бяха купени от преподобния Скот Дейвис — унитариански свещеник от Индианаполис, който планираше да инсталира пакета в компютъра на църквата си и да подари втория пакет на някакъв градски проект за подпомагане на бедните, в който участвал.
Тичах по печелившата писта — един от онези златни моменти в продажбите, когато всичко изведнъж сменя скорост и музиката на шанса е на твоя страна. Пет продажби за пет часа! Това беше неочакван късмет за какъвто не можех и да си мечтая. Повишената ми седмична квота вече беше достигната — цял ден преди петъчния краен срок. Когато се изправих до терминала си в четири и четиридесет и пет, вече усещах, че късметът може би отново се завръща при мен.
— Отчая се и се обади на няколко приятели, а, Алън?
Обърнах се към него с благ, объркан тон.
— Какво беше това, мистър Рубинек?
— Пет продажби за един следобед, ето какво. Което ме кара да се чудя дали не си прибягнал до приятелите и роднините, за да си спасиш задника.
— Просто имах добър ден, това е всичко.
Когато опитах да се отдалеча, той отново ми препречи пътя.
— Щом си такъв магьосник в продажбите, може би трябва да ти повиша квотата на осемнайсет за всяка седмица.
Изведнъж усетих онзи пристъп на смелост, който получавам винаги, когато някой подценява способностите ми.
— Мистър Рубинек, ще достигна всяка квота, която ми поставите.
— Още шест комплекта до затваряне на бизнеса утре или си история.
Той си тръгна, после се обърна назад и изсъска:
— Не те харесвам, Алън. Изобщо не те харесвам.
Започна да ме харесва още по-малко, когато до един и четиринадесет в петък следобед тези шест нови комплекта бяха продадени. Аз бях Златното Момче, не можех да направя нищо погрешно. Или поне така се чувствах, когато си тръгнах за уикенда. Когато минавах покрай офиса на Медузата, той ми се намръщи сприхаво като дерибей, който току-що е бил изобличен. Поне за днес.
Не направих нищо глупаво с моите хиляда кинта — защото поправеният диван се появи веднага щом се прибрах от работа и доставчикът имаше фактура C.O.D.33, която (както показва съкращението) трябваше да бъде заплатена веднага, принуждавайки ме да напиша чек за сума, каквато нямах в сметката си (но която щях да депозирам в понеделник, когато получа парите за първата си седмица в РС решения). Диванът беше по-бял от бял. Лизи щеше да бъде доволна. Когато си тръгваше, доставчикът ме попита:
33
C.O.D. — collect on delivery — събиране (т.е. заплащане) при доставката — Б.пр.