Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Жена ви няма ли я?
— Че ти как разбра? — попитах аз.
— Да не се майтапиш? — попита той, когато огледа апартамента. Купища празни картонени кутии от бързи храни, препълнени пепелници, смачкани кутийки от бира, половин дузина чинии с втвърдена храна, струпани нависоко в мивката, препълнено кошче за боклук.
— Един съвет, друже — каза доставчикът. — Ако не искаш да се запознаеш с адвоката по разводите, вземи си прислужница, преди да се е прибрала жена ти.
Той беше прав — апартаментът приличаше на индустриално сметище. Реших да го почистя през останалата част от вечерта. Реших също и да прекратя дружбата си с цигарите, а през следващите две седмици да не ям нищо друго, освен суши34 тъй като (според кантарчето в банята тази сутрин) теглото ми беше нараснало с дванадесет фунта и ми беше доста трудно да се намъкна в панталона си.
Но преди да започна този добродетелен уикенд на чистия живот, аз реших да изпуша една последна цигара, последвана от последната ми кутия Буш, докато изслушам телефонните си съобщения. Имаше само едно. Беше от Лизи. Звучеше приятно, но някак отдалечено.
— Здрасти, аз съм. Сега е около девет в Ел Ей, така че ти няма да чуеш това, докато не се прибереш от работа довечера. Тази сутрин трябва да летя до Сан Франциско, за да се видя с един клиент, после имам среща с една камара хора от офиса в този хотел до Кармел. Излезе в последната минута, но никога не съм ходила в тази част от Тихоокеанското крайбрежие, така че…
Потънах в дивана. Среща с една камара хора от офиса в този хотел до Кармел. Каква камара хора? И защо не ми е оставила името на проклетия хотел?
— … тъй като няма да се върна в Мондриан до полунощ в неделя, вероятно е най-добре, ако ми звъннеш в офиса в понеделник. Наистина искам да говоря с теб в понеделник, защото…
Моля те не казвай, че имаш новина.
— … е, трябва да го знаеш, в офиса се говори за възможното удължаване на престоя ми тук, може би за… от четири до шест месеца…
Цигарата в ръката ми затрепери. Пепелта падна върху по-белия от бял диван. Аз вперих поглед в него.
— Както и да е, все още нищо не е решено окончателно. Но ти ми се обади в понеделник и ще обсъдим всичко. Чао.
Щрак.
Седях дълго на дивана, неспособен да мръдна, цигарата догоря до филтъра, принуждавайки ме да я угася в кутийката Буш. Една мисъл изпълни ума ми — загубих я. Даже ако този уикенд в Кармел беше просто един невинен излет с група колеги, тя все пак не искаше аз да знам името и телефонния номер на хотела. А ако не беше невинно…
Ревност беше дума, която никога не бе влизала в домашния ми речник. Нито пък изневяра. Играех си моногамна игра — и, доколкото знаех, същото правеше и Лизи (щях да бъда удивен да науча обратното). Но сега…
Престани, престани! Нямаш доказателства, че изведнъж го е ударила през просото. Точно сега тя не иска да ти чува гласа. По скалата на брачните бедствия да не искаш да говориш със съпруга си се котира доста високо — но поне не е като да се чукаш с някой друг тип.
Все пак осъзнах фактите — ако нейната компания възнамеряваше да удължи престоя й в Ел Ей с поне още четири месеца — и ако тя продължаваше да отхвърля идеята да отида при нея на Крайбрежието, тогава бъдещите ни перспективи да останем заедно бяха доста мрачни.
Вдигнах телефона, набрах код триста и десет, последван от служебния номер на Лизи на Западното крайбрежие. Помолих да ме свържат със секретарката й.
— Мисис Хауърд няма да се върне до понеделник. Мога ли да попитам кой се обажда?
— Съпругът й.
— О!
— Тя не остави ли някакъв номер, на който бих могъл да я намери по време на уикенда?
— Не ми е позволено да давам подобна информация.
— Както казах, аз съм съпругът й.
— Сигурна съм, че сте, но все пак не мога да ви дам този номер…
— Можете ли поне да й предадете едно съобщение?
— Мога да опитам. Спешно ли е?
Исках да кажа, че е спешно, за да съм сигурен, че Лизи ще се обади. Но прецених, че няма да е много доволна като открие, че това спешно е просто хитрина, за да я накарам да ми звънне. И не исках да получавам още черни точки срещу името си в бележника на Лизи. Така че казах само това:
34
Суши — японско ястие от студен ориз, подправен с оцет, резенчета сурова или сготвена риба, варено яйце, зеленчуци и др. — Б.пр.