Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
— Разбира се.
— Нали помните онази пръчка, която намерихме под тялото на Пиер Берева? Анализът й приключи. Оказа се, че е материал на име пикратол. Военен експлозив. Никой не е виждал от години подобно нещо. Превърнал се е в бележка под линия във военната история. През Втората световна война е бил използван доста и от двете страни.
На Люк му се зави свят.
— Експлозив?
— Боя се, че има и още. Свързах се с полицията в Англия, както ме помолихте. Всъщност, свързах се и със Скотланд Ярд. Вашата експлозия в Кембридж? Как ще реагирате, ако ви кажа, че в избухналата сграда също са намерени следи от експлозив?
— Боже мой.
— Не става дума за пикратол, не ме разбирайте погрешно. А за съвременен материал, някакъв вариант на пластичен експлозив. Много любопитно развитие на нещата. Мисля, че трябва да поговорим по-подробно, професор Симар. За вас, за Пиер Берева, за всеки, който има нещо общо с вашата пещера.
— Ще отменя вечерята и ще дойда в Бордо още днес следобед.
— Не, не, не е нужно. Трябва да се връщам в Перигьо, имам ангажимент вечерта. Можете ли да дойдете в кабинета ми утре? Да кажем, по обяд?
— Разбира се. Имам една молба, полковник. Един от професорите в екипа ми е изчезнал. Сара Мелъри, американка, работеща в Лондон. Беше в Кембридж с мен в понеделник сутринта, заедно пътувахме към сградата, когато стана експлозията. После посетихме един от по-страдалите в болницата. Там я оставих. Оттогава никой не я е виждал или чувал. Човекът, когото посетихме, беше свързан с Руак. Умрял неочаквано през нощта във вторник, след като бил посетен от мъж с френски акцент. Всичко това е свързано, не зная как, но е свързано! Полицията в Кембридж знае за изчезването на Сара, но не прави нищо. Моля ви, съобщете на Скотланд Ярд. Моля ви!
— Ще се обадя — увери го Тука и добави строго: — По обяд, професоре. В кабинета ми.
Люк затвори и впери поглед в стената.
Някой е искал да взриви пещерата ми.
29.
Пещерата Руак, преди 30 000 години
Тал се събуди, целият плувнал в пот, все още усещащ вкуса на извисяващата вода. Опита се да си спомни какво се бе случило току-що, но не успя.
Опипа между краката си и погали възбудения си член. Убоас беше само на няколко стъпки от него, лежеше на великолепната кожа на последния бизон, който бяха убили. Спеше завита с еленова кожа и не се чувстваше добре. Можеше да я събуди и да задоволи нуждата си, но предпочете да я остави да спи, докато светлината на утрото не надникне в пещерата.
Продължи да се гали, докато не се задоволи, после се уви в кожи, за да се предпази от нощния мраз. Прокара длан по собствената си бизонова кожа, която бе започнала да става тънка и рехава. Беше убил животното на младини. Не бе първата му жертва, а втората — първият трофей беше за баща му, а този можеше да задържи за себе си. Спомняше си как хвърли копието. Все още го виждаше да лети бързо и право, кремъчният връх се заби точно между ребрата и проникна дълбоко. Помнеше го съвсем ясно, макар да се бе случило преди много време.
Докато гладеше настръхналата между пръстите му животинска козина, споменът за летенето се върна — внезапно, подобно на ослепителна светкавица, сякаш беше погледнал право към слънцето. Започна да трепери.
Летеше над стадо бизони, достатъчно близко, за да може да докосне с ръка мощното мускулесто рамо на едно от животните. Както винаги, ликуваше от свободния полет, от честта да се движи със стадото, да бъде част от него. В удоволствието си протегна максимално ръце и разпери пръстите си на вятъра.
В следващия миг долови как го приближава някакво странно, чуждо присъствие. Винаги бе летял сам, но сега усети, че в царството му навлиза още някой или нещо. Обърна глава и го видя.
Дълга, гъвкава фигура се спускаше надолу към него подобно на ястреб върху плячката си.
Имаше глава на лъв и тяло на човек. Ръцете бяха долепени до тялото, позволявайки му да разсича въздуха като копие. И това копие бе насочено право към него.
Размаха ръце да набере скорост, но не можеше да лети по-бързо. Стадото бизони се раздели, едната половина тръгна надясно, другата — наляво. Тал искаше да ги последва, но не можеше да промени посоката. Летеше сам, ниско, високите треви на равнината гъделичкаха голото му тяло. Човекът лъв приближаваше все повече и повече. Тал го видя как отваря уста и изръмжава, и си представи усещането от горещата му слюнка върху плътта си миг преди зъбите да се впият в крака му.