Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Неандерталците влязоха в лагера бавно и подозрително, като си шепнеха на отсечения си неразбираем език. Гъстите вежди скриваха стрелкащите се очи. Бяха по-ниски от хората от Клана на бизона, но имаха невероятно силни ръце, подобни на сопи. Косите им бяха чорлави и неподредени, кремък не беше докосвал брадите им. Едрогърдите и широкоплещести жени оглеждаха по-високите и стройни жени от Клана на бизона с техните сплетени коси.
Тал беше подредил хората си в две редици с готови копия и кимна, когато хората сенки оставиха оръжията си на купчина, както бе обещано.
Водачът им излезе напред, държейки в ръцете си новородено, което не издаваше нито звук. Мъжът носеше великолепна огърлица от мечи зъби.
Кек превеждаше: „Аз съм Оса. Това е моят син. Излекувай го.“
Тал пристъпи напред и поиска да види момчето. Отметна кожената завивка и видя отпуснато безжизнено бебе на няколко месеца. Очите му бяха затворени, гладките му гърди се свиваха при всяко издишване. С позволението на бащата Тал докосна кожата — беше гореща и суха като стара кост. Видя, че червата му изпускат.
Пусна края на завивката. Тогава водачът свали огърлицата си и му я подаде.
Тал я прие и я сложи на врага си.
Щеше да опита да излекува новороденото.
Чрез Кек Тал заръча на неандерталците да се съберат на брега на реката и да чакат. После нареди на Мем да организира най-добрите копиеносци да ги държат под око, докато двамата с Тала излязат да намерят нужните растения. Когато се върнаха, носеха кесия с два вида кора, шепа сочни кръгли листа и жилави корени на гулия. Тала напълни един мях с вода от реката и Тал каза, че са готови да започнат.
Момчето беше много болно и Тал реши да го отнесе в най-дълбоката и най-свещена зала, където да го лекува. Щяха да са му нужни всичките му сили. Оса взе детето в яките си ръце и го последва в пещерата заедно с трима от клана си — яки като животни мъже, които изглежда наистина се страхуваха да навлязат в мрака само на светлината на лампата. Мем, Тала и един от племенниците на Тал представляваха Клана на бизона. Последният от групата беше Кек. Той трябваше да свърже двата свята и различните им езици.
Неандерталците извикаха, когато видяха изрисуваните стени. Сочеха и бърбореха. Кек заговори на гърления им език и се опита да ги успокои, като им показа, че може да докосне изображенията, без да се страхува, че ще бъде стъпкан или осакатен.
Нужно бе дълго увещаване преди посетителите да изпълзят през прохода в Залата на растенията. Опасявайки се от капан, един от неандерталците настоя да мине последен. Събрани под украсения с длани купол, всички замърмориха и замигаха към отпечатъците и заразглеждаха собствените си длани на светлината на горящата мас и хвойна.
По-голямата част от разнородната група зачака тук в напрегнато мълчание, разделени едни от други, доколкото позволяваше тясното пространство. Тал, Мем, Кек, водачът и един от хората му влязоха в десетата зала с момчето.
Тал незабавно започна да пее едно от старите изцелителни заклинания на майка си и се зае с приготвянето на лекарството. С дългия си кремъчен нож наряза на малки парчета сочните листа и корените, след което остави ножа подпрян на стената. Събра растенията в каменната купа на майка си. Добави малко парчета кора, като преди това ги стри с грубите си длани. Накрая сипа прясна вода от меха. Разбърка и замачка сместа с ръце, докато не получи зелена каша, после наля още вода, за да може да се пие.
На трептящата светлина на лампите Тал постави детето в седнало положение, без да престава да припява, и накара баща му да отвори пресъхналите му устни, колкото да сипе малко от течността. Момчето се закашля и изплю. Тал изчака и му даде още малко. После още. Докато детето не изпи достатъчно количество.
После го положиха на земята, увиха го в кожата и мъжете зачакаха около него — два вида, които деляха една земя, обединени от общия интерес да спасят мъничкото същество.
Тал припяваше часове наред.
Наложи се да донесат нови лампи.
През цялата нощ новините се предаваха на двата клана, събрали се недоверчиво от двете страни на отвора на пещерата. Тала излизаше и казваше на Клана на бизона, че детето стене, повръща и че накрая е заспало спокойно. Убоас даваше на внука си ивици сушено месо преди той да се втурне обратно вътре, за да бъде до баща си.
Когато в пещерата надникнаха първите лъчи на слънцето, детето сякаш се съживи. Повдигна само глава за глътка вода. Тал оповести, че ще напуснат пещерата, тъй като лекарството явно действаше. Бащата на детето изсумтя одобрително.