Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Появиха се и другите съгледвачи. Техните копия обаче бяха вдигнати и те се оглеждаха нервно назад.
Кек се е върнал, обясни Мем, но не идваше сам.
Идваше с хората сенки.
Тал попита дали е техен пленник, но според Мем не беше. Тал попита защо се е върнал. И какво прави с другите.
Мем отвърна, че Кек щял лично да разкаже на Тал. Предложил да дойде сам. Хората сенки нямало да влизат в лагера им.
Тал се съгласи и Мем се втурна обратно и изчезна във високата трева.
А бащата използва малкото оставащо му време да се подготви за срещата с блудния си син.
Когато се появи отново, Мем беше с човек, когото Тал разпозна моментално, но в същото време му бе чужд.
Мъжът имаше сините очи, заобленото чело и характерния стърчащ нос, отличителен белег за рода на Тал.
Косата му обаче беше различна, маса от черни, сплетени плътни опашки, а брадата му бе дълга и рошава, стърчеше във всички посоки и правеше лицето му да изглежда по-голямо, отколкото беше в действителност. Дрехите му също бяха различни. Хората от Клана на бизона предпочитаха гамаши и ризи от мека еленова кожа, съшити със сухожилия. Кек носеше груба кожа от северен елен, дрехата му беше от едно парче, стегнато на кръста от плетен колан. Копието му бе тежко и дебело, по-късо от онова, с което бе тръгнал преди толкова много години.
Беше станал един от тях.
Имаше история за разказване и Кек я разказа, без да се смущава от необичайното си завръщане. Отначало се запъваше на думите — знак, че дълго време не бе използвал родния си език. А когато се отпусна, предаде историята си с бързи и насечени изрази — чат, чат, чат, също като човек, отцепващ пластини от кремъчно ядро.
Онзи ден, преди много време.
Ловувал сам.
Дебнел кошута, а една мечка дебнела него.
Мечката го нападнала и започнала да го гази.
Запратила копието му надалеч.
Ножът му от бял кремък, изработен от Тал специално за него, спасил живота му. Пробол окото на мечката, то изтекло и животното избягало.
Кек останал да лежи ранен и кървящ. Завикал за помощ, а после заспал от изтощение.
Събудил се в лагера на хората сенки — впоследствие щял да научи, че те наричали себе си горските хора. Името, което използвали за Клана на бизона, било високите. Бил много слаб. В продължение на много месеци една млада жена се грижела за него, хранела го и мажела с кал раните му.
Научил езика им и разбрал, че отначало водачът им и останалите спорели дали да го убият или не. Болногледачката му била дъщеря на водача и тя го пазела от недоброжелатели.
Когато силите му донякъде се завърнали, водачът му предложил да остане и да ги научи на някои от уменията на високите; но можел и да си върви. Нямало да го убият. Жената била набита и не така красива като жените от Клана на бизона, но той я обикнал. Освен това му било писнало да е вторият син на Тал.
Затова останал.
Нямали деца. Тя била безплодна, но той останал с нея и с горските хора, колкото и да били странни. Те не вярвали, че предците им са на небето. Умирали и толкоз. Не уважавали бизоните. За тях те били храна като всяко друго животно, само че по-трудна за убиване. Не пеели и не се смеели като някои от Клана на бизона. Не извайвали малки животни от кост или дърво. Правели чудесни брадви, но ножовете им били некачествени.
Разменили знания. Той ги научил как да правят копия като тези на Клана на бизона, те пък го научили как да заклещва северен елен и да го принуждава да се хвърли от скалите, без да е нужно да мята копието си.
Бил щастлив с тях и те станали негов клан.
Но сега водачът им имал сериозен проблем. Остарявал. Имал само дъщери и се боял, че ще умре без син. А когато най-сетне му се родило момче, бил радостен и кланът ликувал. Преди седмица обаче момчето се разболяло и състоянието му не се подобрявало. Кек разказал на водача за Тал и как той можел да лекува с растения. Разказал му за свещената пещера. Горските хора потеглили към лагера на високите. Кек искал да помоли Тал да излекува момчето.
Тал слушаше, като дъвчеше парче сушено еленско месо. Не беше в традициите им да допускат при себе си племе на хората сенки. Беше опасно. И предците със сигурност щяха да възразят.
Кек обаче го умоляваше и го наричаше мъдър баща. Изрази съжаление, че е останал да живее с другите. Каза, че те щели да оставят копията си, преди да влязат в лагера. Призоваваше го с цялото си сърце да излекува детето на водача.