Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
— Да, наречи ме негов стар приятел.
— Старият ти приятел Бернар от Клерво е дошъл да бъде с теб.
Немощната, подобна на пухтене кашлица показа, че се събужда. Бернар изглеждаше шокиран от вида му — не защото беше кожа и кости, а защото изглеждаше толкова млад.
— И Абелар също! — изсъска той.
Бартомио стоеше в ъгъла, скръстил ръце на гърдите си. Кимна.
Абелар успя да се усмихне. Беше се научил да шепне, използвайки повече гърлото си, отколкото диафрагмата, за да не предизвика пристъп на кашлица.
— Да не си дошъл да пуснеш тежест на главата ми и да ме довършиш? — пошегува се той.
— Дойдох да изразя уважението си.
— Не винаги си давах сметка, че ме уважаваш.
— Като човек имаш цялото ми уважение.
— А възгледите ми?
— Те са друг въпрос. А и вече приключихме с тези спорове.
Абелар кимна.
— Запозна ли се с Елоиз?
— Едва сега.
— Тя е добра игуменка.
— Сигурен съм.
— И добра жена.
Бернар премълча.
— Обичам я. Винаги съм я обичал.
Абатът се усмихна смутено.
Абелар помоли двамата с Бернар да останат насаме и когато Елоиз и Бартомио се оттеглиха, му направи знак да приближи.
— Мога ли да ти кажа нещо като приятел на приятел?
Бернар кимна.
— Ти си велик човек, Бернар. Изпълняваш всички тежки религиозни задължения. Постиш, бдиш, страдаш. Но не понасяш лесните — ти не обичаш.
Старецът се свлече на стола до леглото и очите му се напълниха със сълзи.
— Любов. — Произнесе думата, сякаш беше на някакъв чужд език. — Може би си прав, стари приятелю.
Абелар му намигна лукаво.
— Прощавам ти.
— Благодаря — отвърна Бернар с нотка на веселие. — А искаш ли ти да се изповядаш пред мен?
— Не съм сигурен, че ми е останало време да изповядам всичките си грехове. Не сме се виждали от онази нощ в Руак, когато пийнахме малко чай.
— Да, чаят.
Абелар получи пристъп на кашлица и изцапа кърпата с кръв.
— Нека да ти разкажа за чая — рече той, след като отново овладя дишането си.
Два дни по-късно Абелар беше мъртъв.
Елоиз откара тялото му обратно в „Параклет“ и го погреба на една малка могилка недалеч от параклиса.
Самата тя доживя до дълбока старост и през 1163 г., според собствената й воля, беше погребана до него, сигурна, че двамата ще почиват вечно един до друг.
28.
Вторник, по обяд
Пътуването до Пале Роял беше кратко и не даде на Люк много време да размишлява върху чутото току-що.
Възможно ли бе да има връзка между ръкописа от Руак и хаоса и касапницата от настоящето? Как можеше чудатият разказ на един монах от дванайсети век за отвари и монашески интриги да премине през столетията и да засегне неговия живот?
Когато приключи с превеждането от латински, Исак беше много развълнуван.
— Знаеш ли, Люк, не зная за какви бъркочи и варива пише Бартомио, но независимите сведения на очевидец за романа между Абелар и Елоиз са безценни — каза той.
— Трябва да си сложа търговската шапка. Ако ръкописът се намери, с най-голямо удоволствие бих посредничил за продажбата му на някой музей или на държавата.
— Надявам се да се намери. Но така или иначе, решението ще бъде на манастира. Томът е негова собственост.
Исак кимна и обеща на Люк, че ще се свърже с него веднага щом получи нов дешифриран текст. Разбраха се да се видят и на вечеря. Щяха да ядат и пият в памет на Юг. И двамата искаха този прощален помен.
За пореден път се опита да открие Сара по телефона — това вече се бе превърнало обсебващ и безплоден навик. Обедният трафик не бе натоварен. Плас дьо ла Конкорд бе широк и великолепен както винаги. Погледна разсеяно кокалчетата на ръката си. Зачервяването бе намаляло още повече; новите хапчета определено действаха. Чувстваше се едва ли не виновен, че ги гълта. Бяха загинали хора. Сара беше изчезнала, а той се грижеше за някаква си незначителна инфекция. Ядоса се на себе си и в следващия миг гневът премина в меланхолия, сякаш някой бе превключил някакъв физиологичен ключ. Скри лице в длани и разтърси глава, за да пропъди демоните. Но не можеше да си позволи да се въргаля в собственото си нещастие. Имаше работа за вършене.