Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Пиер Дюран, основателят на градчето, беше изоставил родното си село във Франция през 80-те години на седемнайсети век и се бе заселил в развъдника на хугеноти Ла Рошел. Не искал да напуска селото си в Перигор, но в него избухнали ожесточени спорове с водещата фамилия за пари и във въздуха миришело на насилие. Макар че не бил особено религиозен, той се оженил за хугенотска жена в Ла Рошел, която успяла да му завърти главата и възгледите. Отплавали за Северна Америка през 1697 г.
Двойката приключи с чиниите и ги прибра в шкафа. После седнаха на масата в кухнята и известно време гледаха как часовникът отброява минутите. На плота имаше днешен брой на „Ю Ес Ей Тудей“. Никола го взе и си сложи очилата за четене.
— Още не мога да го преживея — каза той на жена си.
Първата страница беше почти изцяло посветена на експлозията, унищожила някакво село на име Руак във Франция.
— Сигурен ли си, че баща ти е бил оттам? — попита тя.
— Така знам — потвърди старецът. — Не обичаше да говори за това. Имал кръвна вражда с някакъв човек от Руак на име Боне. Явно Боне е надделял и така.
— Мислиш ли, че са били от нашите хора?
Мъжът сви тесните си рамене.
— Ако се вярва на вестника, не е останал никой, когото да попиташ.
През прозореца на кухнята видяха в далечината светлини, които приближаваха по дългата километър и половина алея. Една кола, втора, последвани от същински поток автомобили.
— Идват — каза той и бутна стола си назад.
— Как е днешният чай? — попита жена му.
— Добър и силен — отвърна той. — Получи се добре. Хайде, да идем в плевнята.