Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
А и за бащата на младия Гунар, Ларш Копер от Лонгавретен, не бе никак лошо да ожени сина си, и то по начин, който самото момче предпочиташе. И двамата бащи щяха да спечелят много от зестрата. А и двамата млади нямаше да оставят бащите си на мира, докато не ги убедят, че тази възможност им пада като дар от небето.
Главният свещеник Торкел беше посял първото зрънце посредством духовен разговор с Гунвор, след което стори същото и с Гунар, а след това бе лесно да привика двамата бащи при себе си, за да уредят нещата. Незабавно можеха да организират венчавката.
На празника в чест на архангел Михаил, когато прибираха реколтата и никой вече не трябваше да стои край оборите по поляните, в Редеберя имаше годеж, на който присъстваше самият главен свещеник, който трябваше да стане свидетел на обетите на Гунвор и Гунар. След като говори на пиршеството, докато гостите все още бяха достатъчно трезви, за да чуят какво има да им каже един Божи човек, той им припомни внимателно да почитат Божието чудо, което най-накрая, противно на всеки земен закон и противно на всякаква логика все пак ги бе събрало.
За Гунвор това бе най-щастливият ден през целия й живот. Какво като щеше да живее при много по-лоши условия от тези, в които бе родена? В този момент тя се сгодяваше с единствения за нея Гунар, когото смяташе, че е загубила завинаги. Като чучулига тя се бе издигнала от дълбините на отчаянието до висините на щастието. С огромно удоволствие щеше да се отдаде на този Гунар, за когото в момента беше обвързана по закон. Даже съжаляваше, че трябваше да изтърпят подобни неща чак до сватбата през пролетта. Това беше лек товар. Ако всичко беше станало така, както тя се беше страхувала, щеше да лежи под отвратителния си съпруг нощ след нощ. Поне всички по-възрастни жени бяха й описали така това нещастие.
Тя и Гунар се усамотиха и вече можеха да се срещат тъй често, колкото им се искаше, само ако край тях имаше и други хора. Пирът по случай годежа им вече продължаваше няколко часа, те излязоха навън, за да се полюбуват заедно на залязващото слънце. Държаха се за ръце и чувстваха тръпката и радостта от това, че щяха да живеят, да остареят и да умрат заедно в това доста по-малко имение, но все пак щяха да бъдат заедно.
Онова мъничко нещо, за което Гунвор искаше да поговорят, не срещна възражения у нейния годеник, от което на минутата й олекна.
Тъй като тя щеше да бъде вечно признателна на светата Дева, задето в последния момент я бе спасила от нещастието, никога нямаше да престане да споменава това в молитвите си.
Дори и човек да е само Божие оръдие и нищо да не може да се случи против Божията воля и цялата благодарност да се полага единствено Нему, тя не можеше да спре да мисли за младежа, който бе това Божие оръдие. Той изглеждаше така окаян в прокъсаното монашеско расо, когато пияниците наведоха главата му, за да го обезглавят. След това я бе спасил, спасил бе и двамата.
Заради това тя искаше да дарят двата дорести коня, които бяха получили, на манастира във Варнхем, освен това да се отправят натам, да благодарят на младия послушник, който бе защитил щастието им, подлагайки на риск собствения си живот.
Нейният Гунар сметна идеята за много добра и я похвали, след което рече, че е готов да тръгне заедно с нея към Варнхем.
Тяхното решение щеше да подейства успокоително на младежа, който никак не бе тъй млад и окаян, както си го спомняше Гунвор.
Брат Гилберт се бе трудил в ковачницата в продължение на шест дни и като че се намираше в състояние на треска, ярост или божествено вдъхновение. Той бе стигнал дотам, че бе занемарил всичките си други задължения, а отец Хенри не каза нито дума за това, тъй че ударът на чука в ковачницата отекваше из Варнхем през всички тези дни, та дори и по време на часовете за молитва.
Беше минало много време, откакто брат Гилберт беше изковал меч по новите методи, тъй като не бе разумно да продават подобни мечове на северните варвари. Те не биха и сънували да платят реалната цена за този труд. Освен това такъв еластичен меч не им беше особено нужен, защото те едва се справяха със своите собствени.
Когато изработваше северни мечове, той използваше три вида стомана, които смесваше, като огъваше материала няколко пъти и след това го изправяше наново. Посредством смесването му придаваше известна еластичност, но все пак заостряше острието, за да заблести и му придаваше форма, каквато искаха северняците. Колкото по-добра беше тази форма, толкова повече се харесваха мечовете. Най-често формата караше меча да заприлича на змия. Ала брат Гилберт успя да постигне здравина, която беше по-голяма, отколкото бяха свикнали по тези части на света.