Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
— Да — въздъхна отец Хенри, който почувства облекчение. — Младият мъж принадлежи към знатен род. Името му е Арн Магнусон от Арнес. Баща му е Магнус Фолкесон, а негов чичо е Биргер Бруса от Биелбо. Ескил Законотворецът е негов родственик и така нататък, и така нататък. Момчето принадлежи към кралския род на Фолкунгите, макар да не съм сигурен дали самият той разбира какво означава това. Така че няма да има никакъв проблем с това да му намерим застъпници.
— Естествено, че няма да има проблем! Слава Богу! — извика отец Торкел. — Веднага ще известя засегнатите, че няма да могат да се надяват да се стигне до съвет. Още по-добре, в такъв случай няма да могат да възразят срещу признаването на чудото!
Макар че и двамата Божи хора изглежда намериха много просто решение на законовия проблем, те мислеха за различни неща. Главният свещеник беше щастлив, като че се носеше не по земята, тъй като неговото чудо, за което щеше да говори доста в катедралата, беше защитено, а и освен това щяха да го запишат красиво върху пергамент най-добрите калиграфи.
Отец Хенри, който знаеше, че не е станало никакво чудо, почувства облекчение от факта, че Арн нямаше да пострада от тежкия и сляп закон в Западна Готаланд. Но той тъжеше заради Арн и заради собствения си грях, тъй като прозря, че той и брат Гилберт имаха пръст в случилото се.
— А сега ще мога ли веднага да получа помощ при записването на историята, която това велико и важно събитие изисква? — запита главният свещеник, чието лице беше порозовяло от възбуда.
— Да, естествено, братко — отговори отец Хенри изненадващо отзивчиво. — Веднага ще се погрижим за това.
Отец Хенри привика при себе си един от писарите и му обясни на френски, тъй като беше сигурен, че необразованият му колега не знаеше този език, че трябва да слуша и да изглежда заинтересуван, да записва и да възразява, колкото и смешно да му се струва всичко.
Когато главният свещеник с гъвкави, младежки стъпки се отправи заедно с писаря към залата за преписване на ръкописи, благославяйки Бога, отец Хенри се надигна тежко, за да потърси нещастния Арн. Знаеше много добре къде може да го открие.
VII.
Главният свещеник Торкел беше практичен и педантичен по отношение на парите човек, особено към своите собствени. Сега неговият помощник Гунар от Редеберя се беше споминал насред най-енергичните си години и при това не беше оставил наследник. Сватбата му беше прекъсната по най-тъжния възможен начин.
Когато Торкел се съвзе от великото събитие, а именно, че със собствените си очи бе видял Божие чудо, той започна да обмисля последиците от случилото се. Имаше нужда от нов и работлив помощник в Редеберя. Това беше най-належащо.
Тъй като той беше изповедник на съзерцателната и почти омъжена девойка Гунвор, нямаше как да не открадне някоя друга идея от онова, което беше чул в изповедите й. Тя искаше смърт и за себе си, и за бъдещия си съпруг, за което свещеникът я бе наказал с леко изкупление в рамките на една седмица, ала тя му беше казала, че греховните й желания се коренят в любовта й към един младеж на име Гунар.
Този Гунар от Лонгавретен, веднага бе възразил свещеник Торкел, бе третият син на баща си и по принцип нямаше право да се ожени, тъй като това щеше да доведе до разпокъсването на Лонгавретен на три твърде малки части. Гунар все пак беше буен човек, който по-скоро искаше да обработва земята, отколкото да тръгне нанякъде и да стане част от нечия свита.
Свещеник Торкел скоро привика младия Гунар при себе си, изповяда го, след което бързо пресметна как всичко може да бъде уредено. Младежът вехнеше от любов по Гунвор така, както тя лелееше да бъде с него.
Тъй че всичко можеше да се оправи по най-добрия начин, ако двамата млади станеха новите помощници на Торкел в Редеберя. Тюргилс от Турбьорнторп, който беше баща на Гунвор, едва ли си бе представял дъщеря си като съпруга на трети син. Ала имайки предвид какви бяха законите и нравите, не беше никак лесно да я оженят, тъй като тя беше доста слаба, а и историята за злощастната й женитба бързо се беше разпространила из цяла Западна Готаланд. Главният свещеник също имаше пръст в това, най-вече защото бързаше да спомене разказа за чудото във всички свои проповеди. Така че за поземления собственик Тюргилс беше най-добре веднага да ожени Гунвор, за да не възникнат законови проблеми.