Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Мечът, върху който работеше сега, осенен от някакво свещено себеотдаване, от самото начало имаше едно-единствено ядро от втвърдено желязо. Изкуството да се превръща чугун в стомана не бе познато на северняците. Брат Гилберт бе намерил най-добрия чугун за целта и го бе изпекъл в продължение на три денонощия, като го бе покрил с въглища, кожа и кирпич, така че процесът да стане както трябва. След това той бе изковал ядрото на стоманата в лагер от по-меко желязо. Острието трябваше да бъде достатъчно остро, така че с него да може да избръсне главата на монах. С всеки удар на чука по наковалнята и с всяка молитва той бавно, но сигурно изработваше този шедьовър, който човек иначе можеше да открие само в самия Дамаск или в Утремер, където други мъже също като него самия бяха овладели сарацинското изкуство. Мнението на брат Гилберт относно сарацините се отличаваше от общото мнение, но той избягваше да обсъжда тази тема. Колкото и да обичаше отец Хенри, който беше най-мъдрият и най-добрият игумен, при когото можеше да попадне грешник като него, той знаеше, че сарацините по никакъв начин не са подходяща тема за разговор.
Работеше вече шести ден подред, когато един послушник дойде при него с лице, по което се четеше ужас, и започна да му пречи. Той се стресна, когато съзря дивия външен вид на брат Гилберт, зяпналия му поглед и рошавата коса. Послушникът бе изпратен от отец Хенри, който приканваше всички на спешна среща, независимо дали работеха в ковачницата или не.
Брат Гилберт веднага прекрати работата си и се отправи към умивалнята, за да се измие, както подобава за среща с игумена.
Отец Хенри го чакаше в залата за преписване на ръкописи, второто му най-любимо място. Несъмнено есента още не се бе преполовила, ала нощите ставаха все по-хладни, а отец Хенри така и не бе свикнал със студа на Севера. Заради това срещата беше в залата за преписване на ръкописи, а не на каменните пейки при градината с билки.
— Добър вечер, скъпи мой Вулканий — поздрави го отец Хенри шеговито, когато измитият, ала все още покрит с пот брат Гилберт се наведе, за да влезе през вратата, която бе предназначена за много по-нисък от него човек.
— В такъв случай добър вечер, скъпи мой Юпитер — отговори брат Гилберт в същия тон и без да изчака покана, седна пред писалището, на което седеше и пишеше отец Хенри.
Известно време двамата мълчаха, докато отец Хенри изписваше някоя завъртулка, след което бавно подсуши перото за писане и го остави върху писалището. После той се прокашля по начин, който брат Гилберт и мнозина други от Варнхем или „Школата на живота“ разпознаваха като сигнал, че ще последва по-кратко или по-дълго пояснение.
— След малко ще изповядам нашия син Арн — започна отец Хенри с дълбока въздишка. — И ще опростя греховете му. На момента. Той не очаква и това няма да му се хареса, защото е изпълнен с разкаяние и с мисъл за сторения грях. Да, можеш да си представиш всичко това. Но трябва да знаеш, обични мой братко, че имам слабо сърце и се страхувам от това. Стигнах до решение, което е не само благоприятно за теб или за мен. Това, което се случи, е не само грешка на Арн, а по-скоро твоя и моя грешка. Естествено, че съществува конфликт между светските закони, колкото и варварски да ни изглеждат те по отношение на нашата част от света. Да, от една страна е светският закон, а от друга са Божиите повели. Светският закон няма да засегне Арн, нито пък Божиите повели. Що се отнася до теб и мен, въпросът става по-деликатен. А и ти знаеш какво имам предвид. Така че бъди така добър и не повтаряй това, което казах!
— При цялата ми смиреност към това, което каза, отче — отговори брат Гилберт бързо. — Ние трябваше да му кажем кой е. Ако той знаеше кой е, когато е срещнал пияните селяни…
— Никой нямаше да пострада, знам! — прекъсна го отец Хенри с глас, пълен по-скоро с отчаяние, отколкото с объркване. — Както и да е, сторихме това, което сторихме, и сега трябва да помислим за последиците. Като за начало ще накарам Арн да разбере, че той няма вина пред Бога, а това не смятам, че ще бъде никак лесно. Тъй че нека Бог ми помогне! Аз обичам това момче! Когато се отправи към дома на баща си, той ще бъде един твърде рядко срещан човек, необременен от грях…
— Един Пърсифал — промърмори брат Гилберт замислено. — В действителност един млад Пърсифал.