Престолът от драконова кост

— Е, Саймън, момчето ми — изкиска се тихо той, — какъв крадец би излязъл от мене! Тази врата не е вълшебна, а само скрита с помощта на Изкуството. Хайде, идвай!

Влязоха във влажния каменен коридор.

Тръгнаха към заключената желязна врата. Стъпките им глухо отекваха в тишината. Докторът огледа ключалката, пристъпи към шпионката и надникна вътре.

— Мисля, че си прав, момко — прошепна той. — Мътните го взели! Как ми се иска да не беше! — Той се съсредоточи върху ключалката. — Бягай в края на коридора и си отваряй очите и ушите!

Саймън застана на пост, а Моргенес порови в кожената си торба, извади едно дълго, тънко като игла острие, втикнато в дървена дръжка, и доволно го размаха.

— Наракски дълъг нож. Знаех си, че ще потрябва някой ден!

Пъхна го в ключалката и го развъртя. Острието се плъзна в отвора доста свободно. Той го изкара, извади от торбата малко шишенце, разклати го и махна тапата със зъби. Саймън гледаше захласнат как докторът обърна шишенцето и изля тъмната гъста течност върху острието, после бързо го пъхна отново в ключалката.

Повъртя известно време острието, отстъпи назад и започна да брои на пръсти. След като преброи пръстите на двете си ръце по три пъти, хвана тънката дръжка и я завъртя. Намръщи се и я пусна.

— Ела, Саймън. Имаме нужда от твоите силни млади ръце.

По указанията на доктора Саймън хвана дръжката на странния инструмент и започна да върти. Изпотените му ръце се хлъзнаха по полираното дърво. Той стисна по-здраво и след малко почувства, че острието закачи нещо в ключалката. Миг по-късно чу как резето се плъзна. Моргенес кимна и Саймън бутна вратата с рамо.

Светлината от тлеещите тръстики в поставката на стената беше съвсем слаба, но окованият в дъното на килията се виждаше. Той вдигна поглед и очите му се разшириха. Опита се да каже нещо, ала от устните му излезе само леко свистене. Миризмата на гниеща слама бе непоносима.

— Ах… ах, бедният принц Джосуа… — каза Моргенес. Докато докторът разглеждаше оковите, Саймън гледаше безпомощно, неспособен да се намеси, сякаш събитията, които се случваха, бяха сън. Принцът бе страшно отслабнал и брадясал като пътуващ гадател; кожата, която се виждаше през окъсаното зебло, с което бе облечен, беше покрита с червени отоци.

Моргенес зашепна нещо в ухото на Джосуа Безръкия, после извади от чантата си едно продълговато шишенце, подобно на тия, в които дамите съхраняваха червилата си, чевръсто натри едната си длан с част от съдържанието на шишенцето, после — другата и огледа оковите на Джосуа. Двете му ръце бяха приковани към масивна желязна халка в стената; едната окова стягаше китката, другата — тънката предмишница на принца.