Безсънна (Търсачът в дълбините)

Вместо да се засмее, Орион й се усмихна тъжно. Хелън преглътна сковаващото чувство, което се надигаше в гърлото й. Не знаеше какво щеше да прави, ако Орион престанеше да й помага. Можеше да не го види никога повече.

— Съжалявам! Наистина, наистина съжалявам, ясно? Не исках да те намушкам!

Това звучеше ужасно. Хелън почувства как очите й почват да парят. Орион изпадна в истинска паника при вида на сълзите и. Ако не беше толкова разстроена, изражението на лицето му щеше да й се стори забавно.

— Ей! Задръж, изобщо не съм ти сърдит. Всъщност ти би трябвало да си ми сърдита.

— Защо би трябвало да съм ти сърдита? — попита Хелън, объркана. Избърса сълзящото си око с опакото на ръката и се опита да види лицето му. Той отказваше да я погледне.

— Аз те принудих, Хелън. Опитвах се да… — той млъкна, без да довърши, и се забави за миг, преди да започне отново: — Имало е Потомци от Римската Династия, които можели да контролират сърцата толкова добре, че дори членовете на вражески Династии можели да бъдат заедно и да говорят помежду си, сякаш Фуриите изобщо ги няма. Знам, че аз също съм достатъчно силен да го направя, но никога не съм имал кой да ме научи как. Опитах се да го направя в пещерата с теб, но вместо това направих нещо, което си обещах, че никога няма да причиня на друг човек. Манипулирах те. Накарах те да ме целунеш и толкова съжалявам.

Аз — не — отвърна Хелън толкова бързо, че го прекъсна. Той понечи да й възрази, но тя заговори, без да го изслушва. — Ако не го беше направил, щях да те убия. Не мисля, че щях да съм в състояние да си простя, ако го бях направила. Едва не те убих — повтори Хелън. Отново се давеше, чувствайки колко много се беше приближила до извършването на нещо, с което знаеше, че съвестта й не може да се справи.

— Хей, аз съм добре, така че няма да плачеш, става ли? — Той я хвана за раменете и я притегли в огромна, топла прегръдка. Хелън се отпусна с признателност в обятията му. — Повярвай ми, вършил съм неща, които са далеч по-лоши. Ето защо искам да спреш и наистина да си помислиш дали ме искаш до себе си, или не.

— Малко си бавен, а? — каза тя: думите й прозвучаха приглушено в гърдите му. Тя се дръпна назад от обятията му, смеейки се сега, когато най-лошото беше отминало. — Разбира се, че искам да си тук. Нуждая се от теб. Не искам никакви чудовища да ме нападат тази нощ.

— Хелън, това не е шега. Бих могъл да направя нещо много по-лошо, отколкото просто да те убия.

— Какво искаш да кажеш? — Хелън си спомни как я беше докоснал отвътре, как това беше донякъде болезнено, макар че усещането беше толкова хубаво. Той беше толкова нежен. Тя си представи колко ужасно щеше да е усещането, ако той не беше такъв. — За невидимата ти ръка ли става дума?

— Моята какво? — попита Орион, объркан. После внезапно се изчерви и сведе очи.

Той се отдръпна леко от Хелън и остави известно разстояние между двамата. Тя се размърда неспокойно за миг, несигурна какво да прави с ръцете си.