Познай кой се върна

Мона я погледна дяволито.

— Можем да променим всичко. Да се върнем в полицията и да кажем, че Хана не е разбрала съвсем — че не си е спомнила точно. Можем да обвиним А. или някой, който не ти харесва. Какво ще кажеш за Андрю Кембъл? Винаги си го мразела, нали?

— Аз… — заекна Спенсър.

— Можем да вкараме сестра ти в затвора — прошепна Мона. — И двете можем да бъдем А. Можем да контролираме всички. Спенсър, ти си също толкова добра в убеждаването, колкото и Али. Освен това си по-красива, по-умна и по-богата. Ти трябваше да бъдеш лидер на групата, не тя. Сега ти давам шанса да бъдеш онова, за което си родена. Да бъдеш лидер. Животът ти у дома ще бъде идеален. Животът ти в училище ще бъде идеален. — Устните и се разтеглиха в усмивка. — Освен това знам колко отчаяно желаеш да бъдеш идеална.

— Но ти нараняваш приятелите ми — прошепна Спенсър.

— А ти сигурна ли си, че са ти приятели? — очите на Мона проблеснаха. — Знаеш ли кого бях нагласила за убиец на Али преди Мелиса? Теб, Спенсър. Подадох на приятелката ти Ариа всякакви улики, че ти си го сторила — през вашата ограда чух как двете с Али се скарахте в нощта преди тя да изчезне. И какво направи Ариа, твоята най-добра приятелка? Веднага клъвна. Беше готова да те предаде на полицията.

— Ариа не би го направила — извика Спенсър.

— Така ли? — Мона вдигна вежди. — Тогава защо я чух да казва точно това на Уайлдън в болничния коридор в неделя сутринта, след инцидента с Хана? — Тя сви пръсти във въздуха, поставяйки кавички на думата инцидент. — Тя изобщо не се поколеба, Спенс. За твой късмет Уайлдън не се върза. Така че как изобщо можеш да наречеш някой, който ти причинява това, свой приятел?

Спенсър си пое дълбоко дъх, без да знае на какво да вярва. В главата й се завъртя една мисъл.

— Чакай малко… Щом Мелиса не е убила Али, значи ти си го направила.

Мона се облегна назад и кожата изскърца под гърба й.

— Не. — Тя поклати глава. — Но знам кой го е направил. Али е писала за това на последната страница в дневника си — горката объркана девойка, последното нещо, което е написала, преди да умре. — Мона презрително нацупи устни. — Там пишеше: Двамата с Иън имаме свръх тайна среща тази вечер. — Мона се опита да изимитира гласа на Али, но прозвуча повече като дяволска кукла от някой филм на ужасите.

— Поставих му ултиматум. Казах му, че ще е по-добре да скъса с Мелиса, преди тя да замине за Прага — или аз ще разкажа за нас на нея и на всички останали. — Мона въздъхна отегчено. — Ясно какво е станало. Твърде много е притиснала Иън. И той я е убил.

Вятърът духна в косите на Мона.

— Аз се превърнах в нея — тя бе идеалната кучка. Никой не можеше да се спаси от изнудванията й. И, стига да пожелаеш, същото ще бъде и при теб.