Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Уайлдън не е на бюрото си — каза тя. — Освен това не се обажда на мобилния си телефон. — Те замълчаха за момент, всяка потънала в мислите си. Как е възможно Мона да е А., мислеше си Ариа. Как е възможно Мона да знае толкова неща за нас? Ариа си припомни всичко, което Мона й беше причинила — заплаши я с куклата на Злата кралица, изпрати на Шон снимките, заради които Езра беше арестуван, изпрати на Ила писмото, което разби семейството й. Мона беше блъснала Хана с кола, бе разнесла из цялото училище тайната на Емили и ги беше накарала да мислят, че Спенсър е убила Али. Мона имаше пръст и в смъртта на Тоби Кавана… а може би и в смъртта на Али.
Хана се взираше право напред, очите й бяха широко отворени и не мигаха, сякаш беше обладана от дух. Ариа докосна ръката й.
— Сигурна ли си, че искаш да го направим?
Хана кимна колебливо.
— Да. — Лицето й беше пребледняло, а устните й изглеждаха пресъхнали.
— Смяташ ли, че направихме добре, като изпратихме есемесите на Спенсър? — попита Емили и провери телефона си за милионен път. — Тя още не ми е отговорила.
— Може би вече са в полицията — отговори Ариа, като се опитваше да запази спокойствие. — Може би Спенсър е изключила телефона си. Може би точно затова Уайлдън не ни отговаря.
Ариа погледна към Хана. На бузата й блестеше една голяма сълза, която се стичаше край белезите и шевовете й.
— Аз ще съм виновна, ако Спенсър пострада — прошепна Хана. — Трябваше да си спомня по-рано.
— Вината изобщо не е твоя — натърти Ариа. — Човек не може да контролира спомените си. — Тя сложи ръка на рамото на Хана, но Хана я отблъсна настрани и покри лицето си с ръце. Ариа нямаше представа как да я утеши. Какво ли беше усещането, когато осъзнаеш, че най-добрият ти приятел всъщност е най-големия ти враг? Най-добрата приятелка на Хана се беше опитала да я убие!
Внезапно Емили също ахна.
— Онази снимка — прошепна тя.
— Коя снимка? — попита Ариа, като запали колата и излетя от паркинга.
— Онази… която Спенсър ни показа, с Али и Иън. Онази с надписа? Знаех си, че съм я виждала преди. Сега вече се сещам къде. — Емили се изсмя невярващо. — Преди няколко дни бях в залата, където се подготвя годишникът. Там имаше снимки на онова, което хората носят в чантите си. Там я видях. — Тя вдигна поглед към останалите. — В чантата на Мона. Но всъщност видях само ръката на Али. Розовият ръкав беше леко разръфан.
Полицейското управление се намираше само на километър и половина от тях, точно до „Хутърс“. Невероятно, но Майк и Ариа бяха там само преди няколко часа. Когато паркираха и трите се наведоха напред.
— По дяволите! — На паркинга имаше осем полицейски коли и това бе всичко. — Не са тук!
— Успокойте се. — Ариа изключи фаровете на колата. Трите изскочиха бързо навън и хукнаха към входа на полицейското. Флуоресцентното осветление в коридора беше ярко и зеленикаво. Няколко ченгета се спряха и ги зяпнаха с отворени уста. Малките зелени пейки в чакалнята бях празни, с изключение на няколкото разпръснати брошури, в които се обясняваше какво трябва да направи човек, когато разбере, че автомобилът му е станал обект на кражба.
Уайлдън се появи иззад ъгъла с телефон в едната ръка и чаша с кафе в другата. Когато видя Хана и Емили, облечени в официалните си рокли и с маски в ръце, и Ариа, все още с училищната си униформа и с голяма цицина на главата, той ги погледна объркано.
— Здрасти, момичета — произнесе бавно той. — Какво става?
— Трябва да ни помогнеш — каза Ариа. — Спенсър е в беда.
Уайлдън пристъпи напред и с жест ги покани да седнат на пейките.
— Как така?
— Онези есемеси, които получаваме — обясни Ариа. — Същите, за които ти разказах днес. Знаем кой ги изпраща.
Уайлдън се изправи разтревожено.
— Така ли?
— Мона Вандерваал — каза Хана и гласът й премина в хленч. — Спомних си го. По дяволите, тя е най-добрата ми приятелка.
— Мона… Вандерваал? — Очите на Уайлдън скачаха от едното момиче към другото. — Момичето, което планира партито ти?
— Спенсър Хейстингс сега е в нейната кола — каза Емили. — Трябваше да дойдат тук — Спенсър искаше да ви каже нещо. Но след това аз й изпратих есемес, предупредих я за Мона… и сега не знаем къде са. Телефонът на Спенсър е изключен.