Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Мона я погледна с крайчеца на очите си.
— Какво, Хана си е спомнила, така ли.
Спенсър кимна едва забележимо.
— Не трябваше да си спомня — пропя Мона. — Тя знаеше, че ако си спомни, това ще застраши всички ви. Точно както Ариа не трябваше да казва на ченгетата. Изпратих я в „Хутърс“, за да проверя дали се вслушва в моите предупреждения — все пак „Хутърс“ се намира точно до полицията. Там винаги е пълно с ченгета — така че тя щеше да бъде изкушена да им разкаже всичко. Което и направи. — Мона вдигна ръце във въздуха. — Момичета, защо продължавате да вършите глупости?
Спенсър затвори очи, като си пожела да припадне от страх.
Мона въздъхна драматично.
— Но пък вие вършите глупости от години, нали? Като се започне с добрата стара Джена Кавана. — Тя намигна на Спенсър.
Спенсър зяпна от изненада. Мона… знае!
Разбира се, че знае. Нали е А.
Мона хвърли един бърз поглед към ужасеното лице на Спенсър и в отговор направи изненадана физиономия. Когато свали страничния цип на роклята си, Мона разкри черен копринен сутиен и доста голяма част от корема си. Там имаше един огромен, сбръчкан белег от разкъсване, който започваше отдолу и стигаше до ребрата й. Спенсър остана вторачена в него за няколко секунди, докато не се насили да отмести поглед.
— Бях там в нощта, когато наранихте Джена — прошепна Мона с дрезгав глас. — Двете с Джена бяхме приятелки, което може би щяхте да знаете, ако не бяхте толкова погълнати от себе си. Онази нощ отидох при Джена, за да я изненадам. Видях Али… видях всичко… и дори получих малък сувенир. — Тя посочи към белезите от изгаряне. — Опитах се да кажа на хората, че Али е виновна за всичко, но никой не ми повярва. Тоби пое вината толкова бързо и родителите ми решиха, че обвинявам Али, защото й завиждам. — Мона поклати глава, а русата й коса се развя напред-назад. Щом изпуши цигарата си, тя веднага запали втора, като дърпаше здраво през филтъра. — Дори се опитах да говоря с Джена за това, но тя отказа да ме слуша. Не спираше да повтаря, „Не си права. Виновен е доведеният ми брат.“ — Мона се опита да наподоби гласа на Джена, като го вдигна с една октава.
— След това двете с Джена вече не бяхме приятелки — продължи Мона. — Но всеки път, когато застана пред огледалото у дома и погледна към иначе перфектното ми тяло, аз си спомням какво направихте, кучки такива. Знам какво видях. И Никога Няма Да Го Забравя.
Устата й се изкриви в зловеща усмивка.
— А това лято намерих начин да си върна за всичко. Сред нещата, които новодомците изхвърлиха на боклука, открих дневника на Али. Веднага разбрах, че е нейният — в него беше написала всичките ви тайни. Някои наистина бяха опасни. Сякаш тя е искала дневникът й да попадне във вражески ръце.
Спенсър си припомни нещо — в деня преди Али да изчезне, Спенсър я беше намерила в стаята й седнала на леглото, вперила алчен поглед в някаква тетрадка, с весела усмивка на лицето.
— Защо ченгетата не откриха дневника й, след като тя изчезна? — избоботи тя.
Мона навлезе под гъстите корони на няколко дървета и спря. Около тях беше пълна тъмнина, но Спенсър чуваше плискането на вода и надушваше мъх и мокра трева.
— Кой знае. Но се радвам, че не го откриха, а го намерих аз. — Мона вдигна ципа на роклята си и се обърна към Спенсър с блестящи очи. — Али е записала всяко ужасно нещо, което сте сторили. Как сте измъчвали Джена Кавана, как Емили я целунала в къщичката на дървото, как ти Спенсър, си целунала гаджето на сестра ти. Беше толкова лесно просто да… знам ли, да се превърна в нея. Нуждаех се само от втори телефон със скрит номер. В началото почти успях да ви излъжа, че всъщност Али се свързва с вас, нали? — Мона хвана Спенсър за ръката и се разсмя.
Спенсър потръпна от отвращение при докосването й.
— Не мога да повярвам, че през цялото време си била ти.
— Нали? Сигурно неведението е било адски дразнещо. — Мона щастливо запляска с ръце. — Беше толкова забавно да ви наблюдавам как откачате… след това се появи трупът на Али и вие наистина се побъркахте. Но най-великата идея беше сама да си изпратя съобщения. — Тя се пресегна и се потупа по рамото. — Трябваше доста да търча насам-натам, да предугаждам действията ви, преди самите вие да знаете какво следва. Но всичко беше изпълнено с такава елегантност, почти като рокля от висшата мода, не мислиш ли?