Познай кой се върна

— Опитахте ли се да се свържете с Мона? — попита Уайлдън.

Хана заби поглед в покрития с балатум под. В предварителния арест иззвъня телефон, след това още един.

— Аз й звъннах. Тя също не вдига.

Внезапно телефонът на Уайлдън светна в ръката му. Ариа зърна номера, който се изписа на екрана.

— Това е Спенсър! — извика тя.

Уайлдън го включи, но не каза нищо. Натисна бутона за включване на говорителите след това погледна момичетата и сложи пръст на устните си.

— Ш-ш-т, помръдна той с устни.

Ариа и старите й най-добри приятелки се скупчиха около телефона, първоначално не се чуваше нищо. След това чуха гласа на Спенсър. Той звучеше доста отдалечено.

— Винаги съм смятала, че „Суедсфърт роуд“ е много красив — каза тя. — Толкова много дървета, особено в тази изолирана част на града.

Ариа и Емили се спогледаха объркано. В този миг Ариа разбра — беше виждала това в едно телевизионно предаване, което бяха гледали заедно с брат си. Мона сигурно беше разбрала, че знаят — и Спенсър бе успяла тайно да се обади на Уайлдън, за да му даде указания накъде я води Мона.

— Така… Защо завиваме по „Брейнард роуд“? — попита Спенсър със силен и ясен глас. — Това не е пътят за полицейското управление.

— Ох, Спенсър — чу се гласът на Мона.

Уайлдън отвори бележника си и записа Брейнард роуд. Край тях се бяха струпали още няколко ченгета. Емили тихо им обясни какво става и един от полицаите донесе голяма сгъната карта на Роузууд, като загради пресечката на „Суедсфърт“ и „Брейнард“ с жълт флумастер.