Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Хана чу нечии стъпки да се приближават към нея. Тя притисна палеца си към празния, невинен екран на Мониното блекбъри, после го пусна в чантата си, изправи се и се запрепъва към другите. Около нея хората й говореха нещо, но тя чуваше само един глас, който пищеше в главата й.
— Мона е мъртва.
38.
Последният детайл
С помощта на Ариа и Уайлдън Спенсър успя да се настани на задната седалка на полицейската кола. Няколко пъти я попитаха дали не иска в линейката. Спенсър им отговаряше, че е сигурна, че не иска — не усещаше нищо счупено и за неин късмет беше паднала на тревата, за миг бе изгубила съзнание, но нищо друго. Тя провеси крака от задната седалка и Уайлдън клекна пред нея, държейки бележник и рекордер в ръцете си.
— Сигурна ли си, че искаш да го направим точно сега?
Спенсър упорито кимна.
Емили, Ариа и Хана се събраха зад Уайлдън и той натисна бутона за запис. Фаровете на другата полицейска кола образуваха ореол около него, а стопове на неговия автомобил оцветяваха тялото му в червено. Това напомни на Спенсър как летните лагерни огньове очертаваха силуетите на приятелките и само че точно сега тя не беше на летен лагер. Уайлдън си пое дълбоко дъх.
— И така. Сигурна си, че тя ти каза, че Иън Томас е убил Али.
Спенсър кимна.
— В нощта, когато изчезна, Али му отправила ултиматум. Искала да се срещнат… и казала, че ако Иън не скъса с Мелиса преди тя да тръгне за Прага, Али ще разкаже на всички за връзката им. — Тя отметна мазната кална коса от лицето си. — Това е написано в дневника на Али. Той е у Мона. Не знам къде, но…
— Ще претърсим къщата на Мона — прекъсна я Уайлдън, като постави ръка на коляното на Спенсър. — Не се тревожи. — Той се извърна настрана и заговори в своето уоки-токи, давайки нареждане на останалите полицаи да намерят Иън и да го доведат за разпит. Спенсър се заслуша, загледана безмълвно в събралата се под ноктите й кал.
Приятелките й стояха край нея, зашеметени.
— Господи — прошепна Емили. — Иън Томас? Това звучи направо… ненормално. Но може би има смисъл. Той беше доста по-голям и ако тя беше разказала на някого, тогава…
Спенсър се обгърна с ръце, защото усети, че настръхва. За нея споменаването на Иън нямаше смисъл. Спенсър вярваше, че Али го е заплашила, вярваше, че Иън може и да се е ядосал, но да се ядоса чак толкова, че да я убие? Освен това бе наистина зловещо, че през всичкото време, което бе прекарал с нея, тя дори за миг не го беше заподозряла. Когато убийството на Али се споменеше пред него, видът му не ставаше нито разкайващ се, нито нервен.
Но може би тя не бе разчела правилно знаците — както беше пропуснала много други неща. Нали се беше качила в колата на Мона. Кой знае още какво се беше въртяло точно пред очите й и тя го беше пропуснала.
Радиостанцията на Уайлдън изпищя.
— Заподозреният не е в дома си — чу се женски глас. — Какво да направим?
— По дяволите. — Уайлдън погледна към Спенсър.
— Къде, според теб, може да е Иън?
Спенсър поклати глава с усещането, че мозъкът й плува в блато. Уайлдън се тръсна на предната седалка.
— Ще те откарам у вас — каза той. — Родителите ти също се прибират от партито.
— Искаме да дойдем с теб у Спенсър. — Ариа даде знак на Спенсър да се премести, за да могат тя, Хана и Емили да седнат на задната седалка. — Не искаме да я оставяме сама.
— Няма нужда, момичета — каза меко Спенсър. — Освен това, Ариа, колата ти. — Тя махна с ръка към субаруто на Ариа, което изглеждаше като потънало в калта.
— Мога да го оставя тук за през нощта — ухили се Ариа. — Току-виж ми излязъл късметът и някой го задигне.
Спенсър скръсти ръце в скута си, чувстваше се твърде слаба, за да протестира. В колата цареше пълно мълчание, докато Уайлдън преминаваше край табелата на каменоломната и след това сви по тясната пътека, водеща към главния път. Трудно беше да повярват, че е минал само час и половина, откакто Спенсър бе напуснала купона. Нещата вече бяха толкова различни.
— Мона е била там в нощта, когато наранихме Джена — промърмори разсеяно Спенсър. Ариа кимна.