Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Спенсър бавно поклати глава.
— Но… Но ти блъсна Хана с колата си.
Мона сви рамене.
— Налагаше се да го направя. Тя знаеше твърде много.
— Съжалявам — прошепна Спенсър. — Няма начин аз… да бъда А. заедно с теб. Да управлявам училището заедно с теб. Или каквото там ми предлагаш. Това е лудост.
Разочарованото изражение на Мона премина в нещо по-мрачно. Тя сбърчи вежди.
— Хубаво. Нека бъде по твоята.
Гласът на Мона режеше като нож кожата на Спенсър. Щурците цвърчаха истерично. Звуците на плискащата се вода наподобяваха кръв, която блика от вените. С едно бързо движение Мона се хвърли напред и впи ръце в шията на Спенсър. Спенсър изпищя и се дръпна назад, като се опита отново да натисне бутона за отваряне на вратите. Тя ритна Мона в гърдите. Мона изпищя и се отдръпна назад, а Спенсър сграбчи дръжката на вратата, дръпна я, отвори и се строполи на бодливата трева. Почти веднага скочи и хукна да бяга в тъмнината. Усещаше тревата под краката си, след това почувства чакъл, после пръст и кал. Шумът на водата ставаше все по-силен. Спенсър предположи, че приближава скалистия край на каменоломната. Зад нея отекнаха стъпките на преследвачката й и Спенсър усети как ръцете на Мона обвиват кръста й. Тя тежко се строполи на земята. Мона се метна върху нея и отново впи ръце в гърлото й. Спенсър започна да рита, опита се да се освободи, но се задави. Мона се изкиска, сякаш всичко това беше някаква игра.
— Мислех, че сме приятелки, Спенс — смръщи се тя, като се опитваше да укроти Спенсър.
Спенсър се опита да си поеме дъх.
— Явно не сме! — извика тя. Спенсър притисна с всички сили краката си към тялото на Мона, и я отблъсна назад. Мона се приземи по гръб на няколко фута от нея, жълтата дъвка излетя от устата й. Спенсър бързо се изправи на четири крака. Мона също стана, с искрящи очи и оголени зъби. Изведнъж всичко премина в забавен каданс. Мона започна да се приближава към нея с изкривена от ярост уста. Спенсър затвори очи и просто… реагира. Хвана Мона за краката и дръпна. Краката на Мона литнаха във въздуха и тя започна да пада. Спенсър почувства как ръцете й опират в корема на Мона и я блъсват колкото се може по-силно. Зърна бялото в разширените очи на Мона и чу писъка й в ушите си. Мона падна по гръб и за миг изчезна.
В първия момент Спенсър не можа да се осъзнае, но тя също падаше. Строполи се на земята. Чу отекващ писък в дълбокото дере и за миг помисли, че е нейният. Главата й се удари в земята… чу се хрущене и очите й се затвориха.
37.
Око да види, ръка да пипне
Хана се намести до Ариа и Емили на задната седалка в колата на Уайлдън. Там обикновено сядаха заловените престъпници, не че в Роузууд ги имаше много. Тя едва виждаше Уайлдън през металната решетка, заварена за предната седалка, но по тона на гласа му, с който говореше по радиостанцията, усети, че той е също толкова разтревожен и напрегнат, колкото и тя.
— Някой намерил ли е вече нещо? — попита той по своето уоки-токи. Бяха спрели пред един знак „стоп“, докато Уайлдън реши в каква посока да поеме. Току-що бяха обиколили устието на потока Морел, но бяха открили само две хлапета от общинското училище, които лежаха на тревата, дрогирани до уши. Никъде нямаше и следа от хамъра на Мона.
— Нищо — чу се глас от радиостанцията.
Ариа хвана Хана за ръката и силно я стисна. Емили тихо хълцаше, притиснала лице към яката си.
— Може би е имала предвид друг поток — предположи Хана. — Може би е искала да каже потока Марвин. — И докато произнасяше тези думи, тя се надяваше, че Спенсър и Мона просто се разхождат някъде и разговарят. Може би Хана не беше разбрала правилно, може би Мона не беше А.
По радиостанцията се чу друг глас.
— Получихме обаждане за безредици край каменоломната „Плаващия мъж“.
Хана заби нокти в ръката на Ариа. Емили ахна.
— Тръгвам — каза Уайлдън.
— Каменоломната… „Плаващия мъж“? — повтори Хана. Но там се бяха случвали само хубави неща — скоро след тяхното преобразяване, Мона и Хана бяха срещнали там едни момчета от академията „Дръри“. Бяха им изнесли модно представяне на бански костюми край скалите, което потвърди мнението им, че е много по-интересно да съблазняваш момчетата, отколкото да се сприятеляваш с тях. Точно след това бяха написали на покрива на гаража на Мона ХМ+МВ=НДП, като се заклеха, че ще останат най-добри приятелки завинаги.
Нима всичко това беше лъжа? Нима Мона го беше планирала от самото начало? Нима Мона беше очаквала да настъпи денят, в който да блъсне Хана с колата си? Хана изпита непреодолимо желание да помоли Уайлдън да спре, за да излезе и да повърне.