Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Права си — прошепна тя със сух глас. — Ще постъпя правилно.
Мона кимна, след това запали колата, превключи на скорост и излезе на заден ход от паркинга на училището. Изхвърли фаса си през прозореца и Спенсър продължи да гледа огънчето, докато се отдалечаваха — мъничка светлинка сред сухите туфи трева.
Когато се отдалечиха на известно разстояние, сайдкикът на Спенсър изпиука. Тя отвори чантата си.
— Може да е Уайлдън — измърмори тя. Само че есемесът беше от Емили.
Хана си спомни. Мона е А.! Отговори, ако си получила този есемес.
Телефонът се изплъзна от ръцете й и падна в скута й. Тя отново прочете есемеса. После пак. Със същия успех думите можеха да бъдат написани и на арабски — Спенсър въобще не можеше да ги асимилира. Сигурна? — написа в отговор тя. Да — отговори Емили. — Изчезвай оттам. ВЕДНАГА.
Спенсър погледна към един прелитащ зад стъклото билборд на кафе „Уауа“, един знак за жилищен строеж и накрая огромна църква с триъгълна форма. Опита се да диша колкото се може по-равномерно, преброи от едно до сто през пет, като се надяваше, че това ще я успокои. Мона внимателно следеше пътя. Роклята, която беше облякла, не пасваше съвсем на бюста й. На дясното си рамо имаше белег, най-вероятно от прекарана скарлатина. Изглеждаше невъзможно да го е направила.
— Уайлдън ли беше? — изчурулика Мона.
— Ами, не. — Гласът на Спенсър беше прегракнал и глух, сякаш говореше в консервна кутия. — Беше… беше майка ми.
Мона леко кимна, без да намали скоростта. Телефонът на Спенсър отново светна. Беше пристигнало ново съобщение. След това още едно и още едно, и още.
Спенсър, какво става? Спенсър, отговори, моля! Спенсър, ти си в ОПАСНОСТ. Моля, кажи, че си добре!
Мона се усмихна, кучешките й зъби блеснаха на слабата светлина, която се разнасяше от таблото на хамъра.
— Определено си много популярна. Какво става? Спенсър се опита да се засмее.
— Ами нищо.
Мона погледна към екрана на телефона.
— Емили, а? Джъстин появил ли се е?
— Ами… — Спенсър преглътна шумно с пресъхнало гърло.
Усмивката на Мона се изпари.
— Защо не ми кажеш какво става?
— Н-нищо не става — заекна Спенсър.
Мона се изсмя подигравателно, като отметна коса назад. Бледата й кожа блестеше в тъмнината.
— Какво, някаква тайна ли е? И аз не съм достойна да я узная?
— Разбира се, че не — изписка Спенсър. — Просто… аз…
Те спряха на един червен светофар. Спенсър се огледа наоколо, след което леко натисна бутона за отключване на вратата на хамъра. Докато свиваше пръсти около дръжката, Мона я хвана за другата китка.
— Къде отиваш? — От светлините на трафика очите на Мона грееха в червено. Погледът й прескочи от телефона към паникьосаното лице на Спенсър. Спенсър видя как Мона постепенно започва да осъзнава — все едно гледаше как черното и бялото в „Магьосникът от Оз“ постепенно преминават в цветно. Изражението на Мона премина от объркване и шок към… ликуване. Тя отново натисна бутона за заключване на вратите. След това светофарът светна зелено, тя даде газ и направи спиращ дъха ляв завой по магистралата, като сви по един неравен двулентов път.
Спенсър наблюдаваше, как скоростомерът се покачва от петдесет на шейсет, а после на седемдесет километра в час. Тя здраво се хвана за дръжката на вратата.
— Къде отиваме? — попита със слаб уплашен глас.
Мона погледна към Спенсър със зловеща усмивка на лицето.
— Никога не си била търпелива. — Тя намигна и изпрати на Спенсър въздушна целувка. — Но този път просто ще трябва да почакаш и ще видиш.
35.
Преследването започва
Тъй като Хана пристигна на партито с лимузина, а Емили беше докарана от майка си, единственото превозно средство, което им оставаше, беше своенравното субару на Ариа. Тя ги поведе към паркинга, като потракваше по паважа с токчетата на зелените си кадифени чехли. Отключи ръчно вратата и се настани на шофьорското място. Хана седна на предната седалка, а Емили избута настрана всички учебници на Ариа, празни чаши от кафе, дрехи, кълбета прежда и чифт ботуши с високи токчета, и се настани отзад. Ариа бе нагласила мобилния си телефон между брадичката и рамото си — беше набрала номера на Уайлдън, за да разбере дали Спенсър и Мона вече са се появили в полицейското управление. Но тъй като и след осмото позвъняване никой не вдигна, тя затвори.