Войната на Калибан

Наоми бе коленичила върху шията на сержанта; лицето му бе мораво. Холдън изрита мъжа с коагулатора зад коляното в същия миг, когато Еймъс се счепка с онзи с автомата. Електрокоагулаторът падна на пода, мятайки искри със звук като от почукване на пръст по стъкло. С ножа на сержанта в ръце, Пола пристъпи към един от другарите си и се зае да реже пластивръзките около китките му. Човекът с автомата замахна с лакът и въздухът на Еймъс излетя с изпъшкване. Холдън се хвърли върху мъжа от медицинския екип и прикова ръцете му с колене. Еймъс направи нещо, което Пракс не можа да види, и онзи с автомата изстена и се преви.

Пола сряза пластивръзките на пинкуотъреца точно когато лекарката грабна автомата от пода. Освободеният мъж измъкна пистолета от кобура на падналия сержант и протегна ръка да опре дулото в слепоочието на жената, докато тя вдигаше автомата с четвърт секунда закъснение.

Всички замръзнаха. Лекарката се усмихна.

— Шах и мат — каза тя и сведе оръжието към пода.

Всичко бе отнело не повече от десет секунди.

Наоми взе ножа и бързо и методично преряза пластивръзките на всички, а Холдън вървеше след нея, като изключваше комуникаторите на сивите брони и връзваше ръцете и краката на хората. Ситуацията бе абсолютно огледална на предишната. Разтривайки схванатите си пръсти, Пракс си представи абсурдната картина как тъмнокожият мъж се връща и почва да му лае заповеди. Разнесе се ново бумтене, сякаш още един огромен ехтящ контейнер бе паднал и издал звук като от барабан.

— Искам само да ви кажа колко съм ви благодарен, че се погрижихте за хората ми — каза Уендъл на двамата от медицинския екип.

Жената подхвърли нещо гадно и нецензурно, но го направи с усмивка.

— Уендъл — каза Холдън, докато ровеше в кутията с вещите им, и хвърли магнитния ключ на водача на пинкуотърците. — „Сомнамбул“ все още е ваш, но трябва веднага да стигнете до него и да изчезвате оттук.

— Няма нужда да ми го казваш — заяви Уендъл. — Вдигайте тази носилка. Няма да изоставим другаря си точно сега, а трябва да се измъкнем, преди да са дошли подкрепленията.

— Тъй вярно — отвърна Пола.

Уендъл се обърна към Холдън.

— Беше ми интересно да ви срещна, капитане. Само че хайде да не го правим пак.

Холдън кимна, но не прекъсна обличането на бронята, за да си стиснат ръцете. Еймъс последва примера му, а след това раздаде обратно на всички конфискуваните им оръжия и вещи. Холдън провери пълнителя на автомата си и излезе през същата врата, която бе използвал тъмнокожият. Еймъс и Наоми го последваха. Пракс трябваше да подтичва, за да не изостане. Раздаде се нов взрив, този път не толкова далечен. На Пракс му се стори, че ледът под краката му потрепери, но може и да си въобразяваше.

— Какво… какво става?

— Протомолекулата се разпространява — каза Холдън и подхвърли един ръчен терминал на Наоми. — Заразата обхваща станцията.