Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Те бягат – рече тя със слаб глас.
Бърнард поклати глава и тихо каза:
– Изтеглят се, за да се прегрупират. Виж двора.
Амара се намръщи и го послуша. Мястото приличаше на сцена от кошмар. Кръвта бе запълнила пукнатините между камъните, обгръщайки ги в ален ореол. Тук-таме бяха останали малки яркочервени локви, които проблясваха на слънцето. Въздухът смърдеше на кръв и вътрешности, долавяше се и острата, парлива воня на изгорели ворди.
Навсякъде се виждаха разкъсаните и осакатени тела на рицари и легионери. Накъдето и да погледнеше, Амара зърваше останките на войници, които сутринта бяха живи. А сега телата представляваха купчини мъртва плът, която можеше да бъде погребана единствено в общ гроб.
Бяха успели да убият по-малко от трийсет ворди. Повечето от тях бяха свалени от въздуха от рицарите Игнуси, макар че хората на Джиралди бяха добавили към сметката още двама, а четирима лежаха мъртви в другия край на двора, разкъсани от яките нокти на Дороговия гаргант Уокър.
Тя преброи двайсет и шест мъртви ворди. А поне два пъти повече бяха излетели в небето при отстъплението им. Отвъд защитната стена на холта сигурно имаше още мъртви твари, но едва ли бяха много.
Амара бе виждала кръв и смърт и преди. Но случилото се тук беше толкова страшно, толкова внезапно и смъртоносно, че тя имаше усещането, че видяното е влязло в съзнанието ѝ, преди да успее да го защити от ужасните картини. Вътрешностите ѝ се обърнаха от отвращение и тя едва успя да сдържи гаденето си. Не ѝ достигна воля да задържи сълзите, които замъглиха погледа ѝ и милостиво скриха ужасяващата сцена зад влажна завеса.
Ръката на Бърнард стисна рамото ѝ.
– Амара, трябва да полегнеш. Ще ти пратя лечител.
– Не – отвърна тихо тя. – Имаме ранени. Първо трябва да се погрижим за тях.
– Разбира се – промърмори Бърнард. – Фредерик – каза той, – заеми се с походните легла. Донесете ги и ги разположете в помещението. Ще настаним ранените тук.
– Да, сър – чу се гласът на Фредерик някъде зад гърба им.
Преди да се усети, Амара вече лежеше на едно походно легло, а Бърнард я завиваше с одеяло. Тя беше твърде уморена, за да възрази.
– Бърнард – каза тя.
– Да?
– Погрижи се за ранените. Дай храна на хората. Сред това трябва да се съберем и да обсъдим следващата ни стъпка.
– Следващата ни стъпка? – избоботи той.
– Да – отвърна тя. – Вордите ни нанесоха сериозни щети. Още едно нападение ще ни довърши. Трябва да помислим за отстъпление, докато не дойде помощта.
Бърнард помълча известно време. След това каза:
– Вордите избиха гаргантите и конете, графиньо. Всъщност подозирам, че целта на тази атака беше да убият конете и лечителите и да осакатят колкото се може повече легионери.
– И защо им е да правят това? – попита Амара.
– За да ни оставят с много ранени.
– И да се озовем в капан – досети се Амара.
Бърнард кимна.
– Бихме могли да избягаме. Но тогава ще трябва да оставим ранените тук.
– Никога – отсече Амара.
Бърнард кимна.
– Така че си почини добре, графиньо. Никъде няма да ходим.
Глава 21
– Чувствам се глупаво – каза Исана. Тя се оглеждаше в голямото огледало и се мръщеше на роклята, който ѝ беше намерила Сирай. – Изглеждам глупаво!
Роклята беше от тъмносиня коприна, но кройката беше по модата на северните райони, а украсеният с мъниста корсаж пристягаше толкова плътно гърдите ѝ, че дори слабата ѝ фигура придобиваше женствени очертания. Наложи ѝ се да свали верижката с пръстена и сега тя беше във вътрешния джоб на роклята, увита в парче плат.
Сирай беше намерила и обикновени, но красиви сребърни украшения – пръстени, гривна и огърлица с тъмни оникси. Тя огледа Исана оценяващо, после разплете косата ѝ и тъмните, тук-там посребрени къдрици се спуснаха чак до кръста ѝ. После Сирай настоя Исана да сложи грим на лицето си, макар и съвсем малко. Когато Исана се огледа, тя едва позна жената, която видя в огледалото. Изглеждаше... някак нереална, сякаш някой друг се е предрешил като нея.
– Прекрасна си – каза Сирай.
– Не съм – отвърна Исана. – Това не е... не съм... аз. Аз не изглеждам така.
– Сега изглеждаш точно така, скъпа. Зашеметяваща си и настоявам да си го признаеш. – Сирай, облечена в тъмнокехлибарена копринена рокля, докосна с гребена няколко места в косата на Исана, оправяйки къдриците ѝ. Очите ѝ искряха закачливо. – Казаха ми, че лорд Родос обожава жените с фигури на девойки и с тъмни коси. Жена му ще получи припадък, когато го види как те зяпа.