Светлината, която не виждаме
- Автор: Доер Антъни
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816522
- Переводчик: Пламен Кирилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Светлината, която не виждаме». Краткое содержание книги:
Вернер Пфениг отраства в бедно миньорско градче в Германия със сестра си Юта. Един ден двамата откриват старо радио. Седмица по-късно Вернер вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. За него радиото се превръща в страст, но и в надежда за избавление от предопределената участ да работи в мините. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.
Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.
…„Лумналото море е студен на пипане. Сто тридесет и три карата, почти съвършен. С размера на гълъбово яйце и формата на сълза. Според някои бил вълшебен, според други около него се случвали странни и злокобни събития. Този, у когото е камъкът, щял да живее вечно…
— Завиждам ви, школник. Чест е да служиш на Отечеството.
— Кога, господине?
— До две седмици ще получите указания. Свободен сте.
Пневмония
Пролет е в Бретан и влагата удавя като потоп крайбрежието. Мъгла в морето, мъгла по улиците, мъгла в главите. Мадам Манек се разболява. Мари-Лор слага ръка на гръдния й кош и усеща как топлината извира от него, като че ли нещо вътре ври. Дишането й се превръща в дълъг низ от мокри, клокочещи като океан кашлици.
— Виждам сардините — бълнува мадам Манек, — термитите… гарваните…
Етиен вика лекар, който предписва покой, аспирин и бонбони „виолетки“. Мари-Лор бди край постелята на мадам, странни часове, в които ръцете на възрастната жена изстиват и тя несвързано бръщолеви за отговорността си пред човечеството и света. Никой не знаел, но от нея зависел ходът на вселената. Огромно бреме е, казва тя, да си отговорен за всяка дреболия, за всяко новородено бебе, за всеки лист, падащ от дърветата, за всяка вълна, разбиваща се на плажа, за всяка мравка, забързана нанякъде.
Дълбоко в гласа на мадам Манек гъргори вода и пяна: атоли и архипелази, лагуни и фиорди.
Етиен се грижи за нея всеотдайно. Компреси, бульони, от време на време по някоя страница от Пастьор или Русо. Простил й е всички прегрешения, минали и настоящи. Завива я с юргани, но тя зъзне така неудържимо, че той взима парцалената черга от пода и я мята отгоре й.
Мило мое момиченце,
Колетите ти пристигнаха, два на брой, с месеци разлика в датите на изпращането. Радост е слаба дума. Позволиха ми да си взема четката за зъби и гребена, макар и без хартията, в които бяха увити. И без сапуна. Не ни дават сапун и толкова.
Казаха ни, че ще ни местят в една шоколадова фабрика, но се оказа фабрика за картон. По цял ден произвеждаме картон. Какво толкова правят с него?
През целия си живот, знаеш, съм бил човекът с ключовете. Сега всяка сутрин, като дойдат да ни изведат и чуя дрънчене, бъркам по навик в джоба си, но напразно.
Нощем сънувам, че съм в музея.
Помниш ли рождените си дни? Как винаги намираше на масата две неща. Жалко, че събитията се развиха така. Знаеш какво имам предвид. Виж в къщата на чичо си Етиен, в къщата. Ти си знаеш. Макар да ми се ще подаръкът да беше по-хубав.
Човекът, който ми помага с писмата, тръгва; дано да ти донесе и това писмо. Няма да се тревожа за теб, защото знам, че си умно момиче и че се пазиш. Аз също съм добре, така че и ти не се тревожи. Благодари на Етиен, че ти е прочел писмото. Благодари наум и на смелия ми приятел, който ни помага да си кореспондираме.
Папà
Лечения
Лекарят на Фон Румпел казва, че са в ход многообещаващи изследвания върху иприта и други газове. Че се проучват противотуморните свойства на редица съединения. Прогнозите са оптимистични: клиничните изпитания са показали смаляване на лимфните тумори. Но инжекциите карат Фон Румпел да се чувства замаян и слаб. В следващите дни той едва успява да среше косата си или да накара пръстите си да закопчеят куртката му. Мозъкът му си прави каквото знае: влиза в някоя стая и не помни защо е влязъл. Слуша някой началник и моментално забравя думите му. Звуците на преминаващите коли са като зъбци на вилица, стържещи по нервите му.
Тази вечер той се увива в хотелските одеяла, поръчва си супа и се заема да разопакова един колет от Виена. Кафявата като мишка библиотекарка му е изпратила екземпляри от Таверние, Стрийтър и дори — което е забележително — циклостилен препис от издадения през 1604 година трактат на Де Боод Gemmarum et Lapidum Historia*, изцяло на латински. Всичко, което е успяла да намери във връзка с „Лумналото море“. Девет абзаца общо.
С огромни усилия успява да се съсредоточи в текста. Богиня на земята, която се влюбила в бога на морето. Престолонаследник, който оживял след смъртоносни наранявания и управлявал, обвит в светлина.
Фон Румпел затваря очи и вижда червенокоса богиня, фучаща през подземните си тунели, оставяйки огнени дири след себе си. Чува прозрението на древен жрец: „Този, който държи камъка, ще живее вечно.“ Чува и думите на баща си: „Гледай на спънките като на възможности, Райнолд. Радвай им се!“
* Скъпоценни камъни и кристали (лат.) — Б.р.
На небето
За няколко седмици мадам Манек се пооправя. Обещава на Етиен, че ще се съобразява с възрастта си и няма да се мъчи да огрее навсякъде или с еднолични усилия да спечели войната. Един ден в началото на юни, почти точно две години от началото на немската инвазия, тя и Мари-Лор крачат през поле от бял равнец източно от Сен Мало. Мадам Манек е казала на Етиен, че отиват да видят дали на пазара в Сен Серван вече са излезли ягоди, но Мари-Лор знае със сигурност, че жената, която мадам Манек поздрави пътьом, е взела незабелязано един плик и е подала друг.