Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Мъжът срещу нея не се усмихваше — беше сериозен, напрегнат. Ето заради това не беше успяла да го познае. Животът го беше направил бдителен. Скай знаеше, защото беше направил и нея такава.

— Добре ли си? — попита я той.

Тя кимна.

— Опитай се да си спомниш онова, което ти казах. Утре.

Скай наведе засрамено глава. Джо Конър я беше видял как се налива с водка направо от бутилката.

— Винаги си бил един от нас — прошепна тя.

— Какво? — попита я Джо.

— Един от нас. Нали се сещаш? Беше като… като наш брат. Знаех, че Каролайн си пише с теб. Винаги съм си мислела, че знаеш всичко, което се случва с нас.

— Само една част — поправи я Джо. — Аз бях от другата страна.

Скай поклати отрицателно глава:

— Не, не беше. Родителите ни може и да са били врагове, но не и ние, техните деца. Ти беше един от нас.

Сега всичко си идваше на мястото. Лятната нощ беше гореща, светулките блещукаха между клоните на дърветата, а Скай стоеше на поляната заедно с Каролайн и Джо Конър. Свързваха ги изстрели, смъртта на други хора.

Видя, че майка й се приближава към тях. Саймън я придружаваше. Скай надушваше гнева му от разстояние. Стомахът й се сви. По-късно щеше да му плати за това унижение. Клий и Питър следваха Саймън и Огъста. С тях вървеше още един човек — младеж, облечен в пиратски костюм, с червена кърпа на главата и черна превръзка на лявото око.

— Божичко, къде я открихте? — извика Огъста. — Видях я да излиза от гората с този пират и… — Скай забеляза ненавистния поглед, който майка й хвърли към Джо. — Първо го виждам да танцува с Каролайн, а после да се измъква от тъмното със Скай!

— Мамо, той ми помогна! — бързо рече тя с надеждата, че ще прекъсне нападките й. — За малко да падна в потока.

— Къде се мотаеш, дяволите да те вземат! — изруга Саймън и впи жестоко пръсти в ръката й. — Какво, решила си да се изчукаш набързо в горичката ли?

— Мери си думите, глупако — сряза го Джо и разтвори пръстите му, за да освободи ръката на Скай.

Саймън беше пиян. Изгледа го с омраза, но бе така шокиран от намесата на Джо, че не успя да реагира.

— Е, благодаря — рече Огъста — за това, че помогнахте на дъщеря ми, господин…

— Джо Конър — представи се той с лек поклон.

— Конър? — повтори Огъста.

— Да.

— Конър. — Жестоката истина изплува пред очите й.

— Точно така.

— Не сте син на Джеймс Конър, нали?

— Напротив — Джеймс Конър беше мой баща. — Джо беше готов за битка. Гневът отново го бе завладял.

Каролайн пристъпи напред, за да предотврати свадата, но Джо гледаше през нея като през стъкло.

— Мили Боже! — възкликна Огъста.

— Госпожо Ренуик — намеси се Сам Тревър и изправи рамене. — Миналото си е минало. Имате прекрасни дъщери. Тъкмо започнахме да се опознаваме. А аз и Джо сме приятели на Каролайн. Именно тя ни покани на бала тази вечер.

— Така е, мамо — тихо каза тя. — Моля те, престани. Те наистина са ми приятели…

Огъста я изгледа така, сякаш Каролайн току-що беше предала семейството си и дори не го осъзнаваше. После се обърна към Сам и се опита да вникне в смисъла на казаното от него. Накрая хвана най-голямата си дъщеря за ръката и рече: