Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Не. Това беше точно такъв въртящ се в кръг спор, в какъвто не искаше да се впуска. Лус не искаше да играе никакви игрич-ки. Просто искаше да бъде с него. Само че нямаше представа защо. Или как да подходи към въпроса. Или, всъщност, дори какво изобщо би означавало да бъде с него. Единственото, което знаеше, беше, че въпреки всичко той беше онзи, за когото мислеше. Онзи, на когото държеше.
Беше си помислила, че ако може да проследи всеки път, когато се бяха свързвали, и всеки път, когато той се беше отдръпвал, може би щеше да успее да открие някакво разумно основание зад непостоянното държание на Даниел. Но списъкът й до този момент само я караше да се чувства потисната. Смачка листа на топка.
Когато най-сетне удари последният звънец и занятията за деня приключиха, Лус забързано излезе от класната стая. Обикновено чакаше да тръгне с Ариана или Пен, ужасявайки се от мига, в който пътищата им се разделяха, защото тогава щеше да остане сама с мислите си. Но днес, за разнообразие, не й се искаше да вижда никого. С нетърпение очакваше да получи малко време за себе си. Имаше само една идея как да отклони ума си от Даниел: продължително, усърдно, самотно плуване.
Докато другите ученици се упътиха обратно към спалните си помещения, Лус вдигна качулката на черния си пуловер и се стрелна в дъжда, нетърпелива да стигне до плувния басейн.
Докато тичаше надолу по стълбите на „ Августин“, се блъсна право в нещо високо и черно. Кам. Когато го бутна, една извисяваща се купчина книги в ръцете му се олюля, после се изсипа на мокрия паваж с поредица глухи тупвания. Той самият беше с нахлупена на главата черна качулка и малки слушалки на музи-кално устройство, които гърмяха в ушите му. Вероятно и той не я беше видял да идва. И двамата се бяха вглъбили в собствените си светове.
- Добре ли си? - попита той, като сложи ръка на гърба й.
- Чудесно - каза Лус. Само се беше препънала. Това, което бе пострадало, бяха книгите на Кам.
- Е, сега, след като взаимно си съборихме учебниците, следващата стъпка не е ли ръцете ни случайно да се докоснат, докато ги събираме?
Лус се засмя. Когато му подаде една от книгите, той задържа ръката й и я стисна. Дъждът беше наквасил тъмната му коса, а в дългите му, гъсти ресници се събираха едри капки. Изглеждаше наистина дбре.
- Как е „смутен“ на френски? - попита той.
- Ами... gene - подхвана Лус, внезапно сама почувствала се малко genee. Кам още не пускаше ръката й. - Чакай, не беше ли ти този, който изкара най-висока оценка на теста по френски вчера?
- Забелязала си? - попита той. Гласът му прозвуча странно.
- Кам - каза тя, - наред ли е всичко?
Той се наведе към нея и бръсна една капка вода, която беше тръгнала да се стича надолу по основата на нрса й. Дори само това единствено докосване на показалеца му я накара да потръпне, тя не се сдържа и си помисли колко ли прекрасно и топло щеше да е, ако я беше взел в обятията си, както беше направил на възпоменателната служба за Тод.
- Мислех си за теб - каза той. - Искаше ми се да те видя. Чаках те на възпоменателната служба, но някой ми каза, че си тръгнала.
Лус изпита чувството, че той знае с кого си беше тръгнала. И че искаше тя да разбере, че той знае.
- Съжалявам - каза: трябваше да вика, за да я чуе над тре-щенето на една гръмотевица. Досега вече и двамата бяха под-гизнали от леещия се на потоци проливен дъжд.
- Хайде, да се махаме от този дъжд. - Кам я затегли обрат-но към покрития вход на „Августин“.
Лус погледна над рамото му към гимнастическия салон и й се прииска да е там, а не тук или където и да било другаде с Кам. Поне не и точно сега. Главата й преливаше от твърде много объркващи пориви и тя имаше нужда от време и пространство - далече от всички - за да ги подреди.
- Не мога - каза тя.
- А по-късно? Какво ще кажеш за тази вечер?
- Разбира се, по-късно, добре.
Той засия.
- Ще се отбия до стаята ти.
За нейна изненада той я придърпа към себе си, само за един съвсем кратък миг, и я целуна нежно по челото. Лус на мига се почувства успокоена, почти сякаш й бяха инжектирали нещо. А преди да успее да почувства и повече, той я беше пуснал и вървеше бързо обратно към спалните помещения.
Лус поклати глава и зашляпа бавно към гимнастическия салон. Явно имаше повече неща за изясняване, не само относно Даниел.
Възможно беше да е хубаво, дори забавно, да прекара известно време с Кам по-късно тази вечер. Ако дъждът намалееше, той вероятно щеше да я отведе в някоя скришна част на кампу-са и да бъде абсолютно обаятелен и великолепен по онзи свой смущаващо тих начин. Щеше да я накара да се почувства специална. Лус се усмихна.