Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
После забърза по коридора. Кражбата му беше отнела по-малко от две минути. Представяше си каква суматоха ще настане горе в контролната зала, когато разберат какво се е случило. Беше повредил всичките им охранителни кодове и беше заел всичките им телефонни линии. Ако не се намесеше той, щяха да им трябват часове да оправят тази бъркотия. Но само след няколко минути Недри щеше да се върне в контролната зала и да оправи нещата.
И никой нямаше дори да заподозре какво е извършил.
Недри се ухили и се запъти към партерния етаж. Кимна на дежурния от охраната и продължи надолу към сутерена. Подмина редиците електрически автомобили и се отправи към паркирания до стената джип, който се движеше с бензин. Вмъкна се в него и видя, че на седалката има някакви странни сиви тръби. „Прилича ми на уредба за изстрелване на ракети“, помисли си той. След това завъртя стартера и двигателят на джипа изръмжа.
Недри погледна часовника си. Щеше да тръгне право през парка, за три минути щеше да стигне до източния док, трябваха му още три минути да се върне и веднага да отиде в контролната зала.
Фасулска работа.
— Идиотщина! — изруга Арнолд и продължи да натиска клавишите по главния пулт. — Всичко е с главата надолу.
Мълдун стоеше до прозорците и гледаше навън към парка. Всички светлини на острова бяха угаснали освен тези в непосредствена близост до главните сгради. Видя няколко души от персонала, които бързаха да се скрият от дъжда, но, изглежда, никой не подозираше, че нещо не е наред. Той хвърли поглед към хижата за посетители, окъпана в светлина.
— О-ох! — изпъшка Арнолд. — Нещата са по-сериозни, отколкото мислех.
— Защо? Какво има? — обърна се към него Мълдун.
Сега беше с гръб към прозореца, затова не видя джипа, който излезе от подземния гараж, насочи се на изток по алеята за поддръжка и изчезна в парка.
— Оня идиот Недри е изключил системите за охрана — обясни Арнолд. — Цялата сграда е отворена. Нито една от вратите не се заключва.
— Ще предупредя пазачите — каза Мълдун.
— Това е най-малката беда — рече Арнолд. — Когато се изключи охраната, автоматично се изключват и всички огради по периферията.
— Оградите ли? — не разбра Мълдун.
— Оградите с ток — поясни Арнолд. — Всички огради на острова са изключени.
— Тоест…
— Точно така — каза Арнолд. — Животните могат да излязат. — Той запали цигара. — Може и нищо да не се случи, но кой знае…
Мълдун тръгна към вратата.
— Ще ида да прибера с джипа хората от електрическите коли — каза той. — За всеки случай.
Мълдун забърза надолу към гаража. Не беше чак толкова притеснен, че оградите са изключени. Повечето динозаври бяха прекарали в загражденията девет месеца, че и повече. Неведнъж се бяха блъскали в оградите и знаеха какво ги чака. Животните бързо се научават да избягват електрошоковете. Човек може да дресира лабораторен гълъб само с два-три шокови сеанса. Затова беше малко вероятно динозаврите да се приближат към оградите.
Мълдун повече се тревожеше от поведението на хората в колите. Надяваше се да не са излезли от автомобилите, защото щом се възстановеше захранването, те щяха да потеглят, независимо дали в тях има хора, или не. Съществуваше опасност пътниците да останат в парка. Разбира се, в този дъжд те едва ли щяха да слязат от колите. Но все пак… кой знае…
Мълдун влезе в гаража и забърза към джипа. Слава Богу, че одеве се беше сетил да сложи ракетите с него. Така можеше да потегли веднага и…
Нямаше го!
— Какво, по дяволите…
Мълдун смаяно се взираше в мястото, където беше оставил джипа.
Джипът беше изчезнал!
Какво ставаше, по дяволите!
Четвърта итерация
Неизбежно започва да се проявява заложената в основата неустойчивост.