Оковите на скръбта

— Която е? — попита Уакс.

— Останалите хора в тази зала — отговори Девлин. — Онези, които не участват в дребния ви заговор — онези, които се интересуват само от отношението, което получава града им.

— Моите извинения — каза Уакс, — но те далеч не ми се струват чак толкова опасни.

— Значи не внимаваш в картинката — каза Девлин. — Лично аз съм любопитен да разбера колко живота е взела в жертва първата гражданска война в Басейна. Лек ден, лорд Ладриан.

И той се отдалечи, като щракна с пръсти, докато подминаваше неколцина от гостите. Един от тях побърза да го настигне и го последва.

Уакс изръмжа тихичко, преди да успее да се сдържи. Първо оная жена по време на танца, а сега и този тип. Чувстваше се така, сякаш някой го води за носа. Какво изобщо беше успял да научи? Че на пазара със сигурност имаше древни артефакти? Значи някой друг беше открил мястото, което РеЛуур беше успял да заснеме с еванотипа?

„Строителен проект“, каза си Уакс. „Аломанти.“

Гражданска война.

Усети как изстива и си проправи път през тълпата обратно към масата. Заобиколи група хора и установи, че Стерис вече не е там — макар че беше успяла да довърши неговата чаша подсладена газирана вода, преди да си тръгне. Обърна се и отново се смеси с гостите, като се оглеждаше за нея.

Така, по случайност, се натъкна на една висока, стройна жена с коса, вдигната на кок и по един пръстен на всеки пръст.

— О, лорд Уаксилий — възкликна Келесина и махна на събеседниците си да се оттеглят и да ги оставят насаме. — Надявах се да ми се удаде възможност да поговоря с вас.

Уакс моментално усети тръпка на паника — която побърза да застреля в челото и да хвърли в езерото. Нямаше да позволи да се чувства застрашен пред някой от лакеите на Костюма, независимо колко заможен или влиятелен беше той.

— Лейди Шоърс — каза той, като пое дланта ѝ и я разтърси, вместо да я целуне.

Може и да не беше в Дивите земи, но нямаше намерение да сваля очи от врага си.

— Надявам се, че си прекарвате добре на увеселението — каза тя. — До главната реч остава още около половин час; вярвам, че ще си заслужава да я чуете. Поканихме кмета на Билминг да говори лично пред гостите. Ще се погрижа да изпратим препис от текста на губернатора на селото ви, за да не ви се налага да помните всичко наизуст.

— Много любезно от ваша страна.

— Смятам, че…

Покварата да го вземе, ама че му беше писнало все да оставя другите да насочват разговорите тая вечер.

— Виждали ли сте лорд Гейв? — прекъсна я той. — Струва ми се, че го обидих неволно. Искам да му поднеса извиненията си.

— Гейв ли? — отвърна Келесина. — Не му обръщайте внимание, Уаксилий. Не си заслужава да се безпокоите толкова за него.

— И все пак — настоя Уакс. — Чувствам се така, сякаш се опитвам да танцувам с бетонни блокове на краката! На всяка крачка успявам да настъпя все някого по мазолите. Поквара и гибел, надявах се хората тук да не са толкова докачливи, както в Елъндел.