Фурията на курсора

— Аз… — започна Амара.

— Какво би я накарало да се откаже от евентуално помилване? Да настоява да я убиете възможно най-бързо? Да моли да я убиете още от самото начало?

Амара поклати глава.

— Не знам. Предполагам, че вие знаете.

Лейди Акватайн дари Амара с лека усмивка.

— Ще ви дам една подсказка. Да предположим, че тя вярва, че е наблюдавана през цялото време, по един или друг начин. И ако се обърне срещу Калар, той ще го разбере. И независимо колко далеч е тя от него, той ще си отмъсти.

Амара почувства как всичко в нея се свива от ужаса на догадката за това, което лейди Акватайн имаше предвид.

— Той държи заложник като гарант за нейната преданост. Някой неин близък. Ако тя го предаде, той ще убие заложника.

Лейди Акватайн склони глава.

— Вижте нашата шпионка. Млада жена. Най-вероятно неомъжена и няма никой, който да я защити. Заложникът трябва да е някой, за когото тя е готова да умре, готова да понесе мъчения и мъки. Аз мисля…

— Че има дете — довърши Амара с равен, спокоен глас.

Лейди Акватайн вдигна вежда.

— Изглеждате наранена.

— А не трябва ли? — попита Амара. — А не трябва ли и вие?

— Вашият собствен господар не е много по-добър, Амара — произнесе лейди Акватайн. — Попитайте Върховен лорд Атикус. Попитайте Исана за мнението й относно решението му да заведе племенника й в Академията. Мислите ли, че той не забелязва връзката ви с достопочтения граф Бърнард? Още щом предприемете и най-малкото действие срещу него, не се съмнявайте и за миг — той ще използва всичко възможно, за да си върне контрола над вас. Просто е прекалено тактичен и добре възпитан, за да ви го плесне това в лицето.

Амара упорито избягваше да я погледне в очите. После тихо каза:

— Вие определено грешите.

Върховната лейди изви устни в поредната студена усмивка.

— А вие определено сте млада — поклати глава тя. — Изглежда, че живеем в две различни Империи.

— Аз оценявам вашето разбиране за характера на Калар — или липсата му. Но какво ни дава това?

— Методите, които използва Калар, със същия успех могат да бъдат използвани от вас — казва лейди Акватайн.

Стомахът на Амара се сви в пристъп на отвращение.

— Не.

Лейди Акватайн пристъпи още по-близо.

— Графиньо. Вашата чувствителност е абсолютно безполезна за запазването на Империята. Ако тази жена не започне да говори, вашият господар няма да може да събере достатъчно подкрепления, за да защити столицата, и независимо дали ще остане жив, на управлението му ще бъде сложен край. Хиляди ще загинат в битките. Доставките на храни ще бъдат прекъснати. Глад. Епидемия. Десетки хиляди ще загинат от това, дори без да бъдат засегнати от военните действия.

— Осъзнавам го — рязко каза Амара.

— В такъв случай, ако наистина искате да предотвратите това, да защитите Империята, на която сте се клели да служите, тогава трябва да оставите гнусливостта си настрани и да направите този труден избор — очите й горяха. — Такава е цената на могъществото, курсор.