Призрачна музика

— Олга Василевна, защо ми разказахте това?

— Защото вие ме попитахте — отвърна кратко тя.

— Не е възможно да не осъзнавате, че давате в ръцете на следователя допълнителни козове. Вие искате Дударев да бъде освободен, което означава, че ще потърсите друг адвокат, а другият адвокат може да не избере същата стратегия на защита, защото следователят е предупреден, значи — въоръжен.

— Все ми е едно. Нека адвокатът да избере друга стратегия.

Селуянов замълча, обмисляйки думите й. Нещо в тази работа не му харесваше… Олга Ермилова не се държеше като вярна приятелка, която се стреми на всяка цена да помогне на любимия си, а като оскърбена жена, която иска да си разчисти сметките с онзи, който я е обидил. Дали пък Дударев не се бе провинил с нещо пред нея?

— Олга Василевна, ще ви задам един въпрос, който може да ви се стори обиден и оскърбителен, и може да не ми отговаряте. Но въпреки това ще ви го задам. Вярвате ли в невинността на Георгий Николаевич?

Настъпи мълчание и на Селуянов му се стори, че в стаята всеки миг нещо ще избухне. Най-сетне Ермилова му отвърна. И заговори с равен безизразен глас:

— Не, не вярвам в неговата невинност.

— Тогава защо се опитвате да го защитавате?

— Защото, освен вярата в невинността на някого, съществува и чувството за състрадание и дълг. Георгий ми се довери и ме помоли за помощ като близък човек и аз не мога да го подведа.

— Но с онова, което ми разказахте сега, вие не му помагате — отбеляза предпазливо Николай. — Така вие му вредите.

— А на вас? На вас помагам ли ви?

— Още не зная — призна си честно той. — Може би не ни помагате. А може и да ни помагате, ако разпитам хората, които ни назовахте, и науча за Храмов нещо, което ще хвърли светлина върху убийството му. Но няма никакви гаранции за това. Олга Василевна, разбирам, че правите жертва, но искам да знаете, че тя може да се окаже безсмислена.

Олга отново замълча за няколко секунди. А след това погледна Селуянов.

— Защо ми казвате всичко това? Нали отговорих на вашите въпроси — дори може би в ущърб на собствените си интереси и на интересите на Георгий. От какво сте недоволен? Защо ме измъчвате с този разговор? Не се бъркайте в живота ми, моля ви.

— Извинявайте — промърмори Коля, обзет от неудобство. — Нека се върнем към Храмов и хората, с които той е трябвало да разговаря. Вие ми назовахте познати на семейство Дудареви, които, според общия ви замисъл, биха могли да разкажат как Елена Петровна е била вярна на мъжа си и не е имала намерение да се развежда с него. А по какъв начин се канехте да докажете твърденията, че вашият мъж е знаел отдавна за отношенията ви с Георгий Николаевич? Ако не се лъжа, с това сте искали да компрометирате съпруга си като следовател и да докажете, че той е бил преднамерен, когато през първото денонощие от разследването е събирал доказателства за вината на Дударев. Как се канехте да направите това?

Олга въздъхна дълбоко и отмести поглед. Тя седеше в профил срещу Селуянов и гледаше през прозореца, зад който неподвижно бяха застинали клюмналите от жегата едри листа на клена. Дясната й ръка бе отпусната на коленете, а с лявата потропваше леко и ритмично по масата и в това потропване нямаше никаква нервност, а само някаква обреченост и безкрайна умора.