Призрачна музика

— При вас всичко е много сложно — поклати глава Селуянов. — Вие, интелектуалците, не можете да живеете простичко.

— А ти можеш ли?

— Вече мога — отвърна твърдо Николай. — Сега не мисля за нищо, просто обичам Валюша и се чувствам щастлив. А както ти е известно, щастието не стимулира умствената дейност. Нали казват, че истинският творец трябва да е гладен, за да може да сътвори шедьовър. Ситите хора не създават шедьоври. За да мислиш добре, трябва да си нещастен, а щастливците не мислят, те просто живеят. Разбра ли, гениална жено?

Той задържа вратата, пропускайки Настя да излезе навън. Колата на Гмиря, премигвайки с фарове, вече се отдалечаваше от блока. Настя видя на отсрещната страна на улицата, до колата на Селуянов, москвича на Чистяков. Самият Алексей стоеше до автомобила и оживено обсъждаше нещо със Зарубин. „Боже мой, ето го — помисли си тя и усети, че сърцето й се разтуптя, — стои жив и здрав, разговаря със Серьожа и дори и през ум не му минава, че все още не се е случило никакво нещастие. А пък аз осъзнавам какво щастие е, че близките ти хора са до теб, а не в гробището, че можеш да се насладиш на това, че те са до теб и че можеш да им кажеш колко ги обичаш и колко са ти скъпи. Колко добре стана, че го осъзнах навреме!“

Алексей я погледна изненадано, без да разбира защо Настя изведнъж се втурна към него, макар че нямаше причина да бърза и можеше да върви спокойно.

— Чистяков, толкова е хубаво, че те имам — прошепна тя, свряла нос във врата му и вдъхвайки аромата на одеколона му. — Ти си най-хубавото нещо в живота ми.

— Искаш да кажеш, че не можеш да се прибереш посред нощ вкъщи без мен, така ли? — пошегува се Алексей.

— Това — също. И изобщо без теб ще умра от глад. Хайде да си вървим.

— Ася, винаги съм ценил честността ти повече от умствените ти способности. Не ме карай да се съмнявам в това.

Тя се отдръпна и погледна мъжа си.

— Защо трябва да се съмняваш?

— Защото те обзема прилив на нежност само когато си направила някаква беля. А пък за такъв прилив на страстна любов, каквато ми демонстрираш в момента, изобщо не си спомням. Признай, какво си направила?

— Нищо, професоре, просто изведнъж оглупях и по тази причина станах неприлично искрена. Селуянов току-що ми обясни популярно, че щастливите хора обикновено оглупяват. Аз осъзнах колко съм щастлива, че те имам, и затова мозъкът ми отказва да работи. Престани да ми се подиграваш, защото ще се разсърдя.

Чистяков настани жена си в колата и преди да затвори вратата, се наведе към нея.

— Не бива да се самозалъгваш, скъпа, ти не можеш да ми се разсърдиш никога и при никакви обстоятелства.

Тя се разсмя.

— Не ти ли става гадно, че винаги си прав?