Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Коля, престани — помоли го Настя. — Ако си се наял, хайде да тръгваме, късно е вече.
Но когато Селуянов започнеше да дрънка глупости, вече бе трудно да го спреш.
— Не се опитвай да ми запушиш устата с упреци — заяви той, — това може да го постигне само вкусната храна.
— Коленка, а искаш ли и една пържола? — зарадва се Ира. — Още са топли, а ако искаш, ще ти изпека прясна.
— Няма нужда — отказа гордо Селуянов, — дай ми каквато има.
Той моментално се захвана да омита с апетит пържолата с хляб и салата от краставици.
— Ей, къде слагаш всичко това? — учуди се Настя и го огледа замислено от главата до петите. — Умът ми не го побира. Ти си с цяла глава по-нисък от мен, би трябвало да имаш по-малко място, отколкото имам аз, а ядеш десет пъти повече от мен. Къде побираш всичко това?
— После ще ти обясня — обеща й той. — Ей сега, като си доям, с теб ще се качим в колата, ще тръгнем и ще ти разкажа абсолютно всичко за подредбата и правилното разпределение на хранителните продукти в организма на следователя.
Настя махна безнадеждно с ръка.
— Хайде, яж по-бързо.
Но веднага щом се качи в колата, Николай стана сериозен. От веселото дрънкало и шегаджия не остана и следа и той като че ли целият се стегна, сякаш се готвеше за скок.
— Ето какво, Ася Павловна. С нашия покоен адвокат стават някакви абсолютно необясними неща. Отивам аз при приятелките на мадам Дударева, които са разказвали на следователя Ермилов за развратния живот на Елена Петровна и които, според замисъла на Храмов и Дударев, би трябвало да променят показанията си. И какво чувам от тях?
— Какво чуваш? — попита нетърпеливо Настя.
— От едната приятелка на покойната Елена Дударева чувам, че Елена е водила бурен личен живот зад гърба на мъжа си. А от другите две — че те не са казвали нищо такова на Ермилов. Във всеки случай със сигурност не били казвали, че Елена е имала любовник и че уж се е канела да се омъжи за него, тъй като не знаели нищо такова. А след като учудено ги разпитах за първата им приятелка, ми обясниха, че тя е мръсница и лъжкиня, че всички са знаели, че е влюбена в Дударев и че при всеки удобен случай му е намеквала за изневерите на Елена, за да ги скара.
— А те какво са казали преди това?
— Казали са… Не, те дори не са казали, а просто са отговаряли на въпросите на следователя. Привлекателна жена ли беше Елена Петровна? Да, несъмнено бе много красива. Ползваше ли се Елена Петровна от вниманието на мъжете? Разбира се, че се ползваше, как иначе? Имаше ли сериозни връзки, преди да се омъжи за Дударев? Как може да е нямала! Обичаше ли мъжа си? Никой не може да каже, сигурно го е обичала, но няма как да надникнеш в чуждата душа. Споделяла ли е някога недоволство от съпруга си? Естествено, както във всяко семейство. И тъй нататък. Отговорите са били искрени и при желание биха могли да се интерпретират точно така, както Ермилов ги е записал в протокола.
— А може ли да се интерпретират по някакъв друг начин?
— Да, може. Питам направо дамите: дали при тях не е идвал адвокат на име Храмов? Отговарят, че е идвал. В такъв случай може би, питам ги аз, това, което ми разказвате, е резултат от работата на следователя? Колко ви плати за тези уклончиви показания и за да обвините приятелката си, че е мръсница и лъжкиня? А те едва не ми издраха очите. Всички до една. Ние, викат, почти го изхвърлихме тоя Храмов, защото се опитваше да ни предложи пари за нещо, което няма да направим. Ние, викат, нямаме намерение да прикриваме Жора Дударев, защото е убил най-добрата ни приятелка Лена и за него няма да има прошка, само че няма да лъжем и следствието. Казваме всичко така, както е, казахме същото и на следователя, и на адвоката, и го повтаряме и на вас: Лена нямаше никаква сериозна връзка, заради която да напусне Жора. Това е!
— Интересно — проточи Настя. — Но е обяснимо. Естествено в онзи момент Ермилов не би имал лични мотиви, за да обвини Дударев, тъй като по това време още не е знаел за любовните похождения на жена си, но професионалната му деформация би могла да си каже думата. Имал е подръка приемлив заподозрян и направо е грехота да не събере улики срещу него. В такива случаи понякога се задейства инстинктът.