Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Храмов трябваше да отиде при моята приятелка и да й предложи пари, за да даде такива показания.
— При коя приятелка? Кажете името й, моля ви.
— Не знам коя си бе избрал. Назовах му три имена и му обясних, че това са близки мои приятелки, които знаеха, че имам връзка с Дударев, но езикът ми не се обръща да им предложа такова нещо, още повече срещу пари. Анатолий Леонидович се посмя и каза, че те, разбира се, няма да вземат пари от мен и няма да се съгласят с такова нещо, но ще вземат от него, от чуждия човек, който може да ги убеди. Щял да се срещне с тях поотделно, да поговори, да ги прецени внимателно и едва тогава да реши коя от тях е най-подходяща за случая. Само че ме помоли да не им се обаждам и да не ги предупреждавам, че ще ги посети, защото някоя от тях като нищо можеше да се окаже прекалено честна и да сметне за необходимо да уведоми Михаил, преди да се е случило каквото и да било.
— Храмов каза ли ви с коя е успял да се види и какви са резултатите от срещата?
— Не, обади ми се и ми съобщи, че работата върви и че не бива да се тревожа за нищо. А след това изведнъж заяви, че се отказва от делото, защото трябва спешно да замине по семейни причини. Това е всичко.
След срещата си с Ермилова Николай дълго не можа да си възвърне обичайното шегаджийско и добро настроение. Имаше чувството, че е разговарял с жена, която току-що е погребала единствения си скъп човек и вече не й е останала нито една близка душа в целия свят.
Но колкото и зле да се чувстваше, той трябваше да работи, защото интимните преживявания на следователите не интересуваха никого, освен самите тях. И Селуянов се отправи към хората, които Олга Ермилова му посочи. Беше едва обед и до края на деня можеше да свърши още много неща. До шест часа вечерта той проучи четирима от шестимата души, с които е трябвало да се срещне адвокат Храмов, а към края на четвъртия разговор чувството на недоумение, което го обзе след първите две срещи, прерасна в чувство на силна тревога. Нещо не беше наред, изобщо не беше наред. Двата края изобщо не се връзваха, дори никак.
Когато към девет вечерта посети последния, шестия човек, той намери уличен автомат и се обади в службата. Каменская не беше там, домашният й телефон също не отговаряше, но за сметка на това успя да се свърже с Коротков. Юра никога не си тръгваше рано от работа.
— Ало, шефе! — извика бодро в слушалката Селуянов. — Къде е нашата подполковничка?
— Ако ме обиждаш, няма да ти кажа — сряза го моментално Коротков.
— Добре де, шефе.
— Не се приема.
— Тогава — началник.
— Ще ти се разсърдя.
— Юра, престани да се подиграваш…
— А, значи, когато искаш, можеш, но предпочиташ да се правиш на луд. Какво става? — смили се Коротков.
— Къде е Ася?
— Спешно ли ти трябва?
— Много спешно.
— При Стасов е. Каза, че не е ходила при Татяна от памтивека и че трябва да намери време и да я посети. Да ти кажа ли телефона там?
— Зная го.
— Коля, а не смяташ ли за необходимо да ме информираш какви са причините за това безумно бързане? Все пак аз съм ти началник. И май имам нещо общо с делото на Дударев.
— На ти сега, и таз добра. Ту се обиждаш, че те наричам началник, ту недоволстваш. Човек не може да те разбере, Коротков. И изобщо в случая не става дума за Дударев, а за Храмов.
— А не е ли все едно? Нали става дума за едно и също дело. Не увъртай, Коля.
— Юра, всичко е много смътно и неясно, не искам да те натоварвам предварително. Нека първо да поговоря с Ася, а утре ще ти доложим.
— Добре, убеди ме. Но го направете още сутринта.
— Тъй вярно, шефе!
— Ще те убия… — заплаши го Коротков.
ГЛАВА 12
Както винаги, прочутите пирожки на Ира бяха прекрасни, но жегата бе сътворила вече подлото си дело и напълно бе лишила Настя от апетит. Тя успя да изяде само два малки шедьовъра с плънка от зеле, макар че обичайно броят на пирожките, които изяждаше по време на едно гостуване, надхвърляше пет.
— Не са ли вкусни? — попита огорчено Ира. — Да не би да не са станали?
— Станали са. Просто нямам сили да дъвча — обясни й Настя.
— Винаги става така. Аз се старая, старая, а…
— Не се разстройвай — засмя се Татяна. — Гришка ще порасне, към домакинството ти ще се присъедини още един мъж и двамата със Стасов ще излапват всичко, което приготвяш.