Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Например за два часа.
— Какво говорите! Това никога не се е случвало. Всъщност, докато работеше в следствието, разбира се, пушеше много, страшно много, особено когато стоеше вкъщи и чакаше да дойде някой или да му се обадят. Тогава палеше цигарите една от друга, непрекъснато димеше. В такива моменти беше много нервен, направо ставаше като изопната струна. А след това, преди две години, каза, че иска да бъде здрав на старини, и рязко намали пушенето. През последните две години пушеше съвсем малко. Един пакет му стигаше за седмица и дори за две.
Хубава работа! Дванайсет цигари и два литра вода, унищожени само за няколко часа сутринта. Кого ли е чакал Анатолий Леонидович с такова нервно раздразнение? И кой ли е дошъл в крайна сметка при него? Кой го бе накарал да нервничи толкова много по време на разговора? Очевидно не е бил някой приятел или клиент. Тогава кой е бил?
Настя отново отиде в стаята, където се извършваше огледът, приближи се до масата и се наведе над пепелника. И дванайсетте фаса бяха като братя близнаци, виждаше се съвсем ясно, че ги е гасила една и съща ръка с един и същ обичаен маниер. Разбира се, престъпникът може да е бил достатъчно хитър, за да пуши същите цигари от пакета на домакина и да ги гаси по същия начин, но това беше безсмислено, защото експертизата и бездруго щеше да докаже на кого е слюнката по фасовете и дали е само на Храмов, или и на някой друг.
— Каменская, помогни ми с документите — нареди Гмиря.
Докато Сергей Зарубин и Коля Селуянов обикаляха съседите с надеждата да намерят поне някого, който може да е видял и да опише сутрешния посетител в апартамента на адвоката, Настя събираше папките и документите от бюрото. Вече наближаваше полунощ и тя се сети, че не е предупредила съпруга си, че ще се прибере късно. Льоша сигурно й звънеше от Жуковски на всеки десет минути и полудяваше от притеснение. След неприятния епизод с младичката Юля, Чистяков два поредни дни се връща да спи в Москва и едва когато се убеди, че Настя се е успокоила, отиде при родителите си. „Интересно — помисли си Настя, — за какво ли се притеснява повече? Дали за това, че може да ми се е случило нещо, или за това, че съм тръгнала с друг мъж?“
— Борис Виталевич, може ли да се обадя? — попита тя Гмиря.
— А не може ли да не се обаждаш?
— Не може. Не предупредих мъжа си, че отивам на местопрестъпление. Нали знаете, ревността е най-разрушителното чувство. Защо трябва да тормозя човека напразно?
— Най-разрушителното чувство, Каменская, е завистта — каза поучително Гмиря. — Поискай разрешение от Мусин и ако вече е свършил с телефонния апарат, можеш да се обадиш.
Експертът Мусин й разреши да позвъни.
— Само внимавай да не се изцапаш — предупреди я той, — целият апарат е посипан с прах, свалях отпечатъци.
— Вече започвах да си мисля, че си избягала с някой пътуващ артист — каза с облекчение Чистяков, когато чу гласа й.
— И радваше ли се? — попита Настя.
— И още как. Тъкмо се чудех кога да направя предложение на нашата Юля — и ти пак ми се стовари на главата. Още дълго ли ще стоиш там?
— Дълго. Най-малко два часа.
— Как ще се прибереш вкъщи? Ще затворят метрото.
— Ще помоля Селуянов да ме докара, той е с кола.
— Не ставай нахална, Коля е младоженец, жена му го чака в топлото легло. Искаш ли да дойда да те взема?
Много й се щеше да каже „искам“. Горчивият вкус на внезапния страх, че само за миг можеше да загуби Алексей, още напомняше за себе си и Настя изведнъж осъзна, че трябва да се постарае да му каже и да направи веднага най-важното, защото, когато стане късно, няма да успее да поправи нищо. Тя си представи съвсем осезаемо как прегръща мъжа си и как му прошепва думите, които отдавна би трябвало да му каже, но не го правеше, тъй като смяташе това за празна и излишна работа, за нещо, което винаги можеш да направиш. Но можеше и да не успееш да го сториш. Ала сега беше почти полунощ и Жуковски се намираше доста далеч, а в девет сутринта Льоша трябваше да е на работа. И тя щеше да е последната гадина, ако приемеше джентълменското му предложение и го накараше да измине толкова път посред нощ. Въпреки че, от друга страна, макар Льоша да беше умерено ревнив, все пак той си беше ревнив и ако тайно искаше да се убеди, че жена му наистина работи, а не се въргаля в прегръдките на някой любовник, не биваше да го лишава от подобна възможност. Разбира се, Настя никога не му бе давала повод за ревност, но сега, след епизода с Юля, всичко можеше да се промени. Историята познаваше много случаи, когато единият от съпрузите подозира другия в изневяра и започва сам да изневерява единствено и само заради собствения си психологически комфорт. Един вид — ти не си ми верен, но и аз не стоя със скръстени ръце. И докато Чистяков изпитваше неудобство от нахалната постъпка на Юля, той подсъзнателно щеше да очаква, че жена му също може да му извърти някакъв номер. И тъй, въпросът бе дали тя има желание Льоша да дойде тук и да я заведе вкъщи?