Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Моля ви, не плачете — каза тихичко Настя. — Нека да поговорим още малко за вашия мъж. Трябва да науча за него колкото се може повече, за да определим по най-бързия начин насоката, в която ще тръгне издирването на убиеца. Разбирате ли ме?
Храмова кимна мълчешком и отново допря до лицето си смачканата и съвсем мокра носна кърпичка.
— Питайте.
— Някой заплашвал ли е Анатолий Леонидович?
— Не зная. Не ми е казвал такова нещо. Сигурно не е искал да се притеснявам напразно.
— Имаше ли дългове?
— Дългове ли? — Храмова най-искрено се изненада. — Не. Имаме достатъчно пари, свикнали сме да живеем скромно.
— Да не би мъжът ви да е играл в казината?
— Какво говорите, кракът му не е стъпвал там.
— Наталия Сергеевна, дано ме разберете правилно, но… Вие живеете на вилата през цялото лято, а Анатолий Леонидович е бил непрекъснато в града. Защо така? Защо не сте били заедно?
— На мен… Аз… — Храмова се поколеба. — Не издържам в града в тази жега. Не бива да се подлагам… на такива натоварвания…
„Господи, тя е бременна! — осъзна Настя. — Разбира се, как не се досетих веднага. Просто през цялото време стои седнала и не огледах тялото й. А може би още е в първите месеци и не й личи. Има право, да носиш дете в този задушен и нажежен бетонен кошер не е най-добрият вариант“.
— Дете ли чакате? — попита тя за всеки случай.
— Да. Бременна съм в третия месец. Няколко пъти забременявах, но помятах, затова с Толя решихме да не рискуваме и да се пазя от самото начало. Дори напуснах работа, за да не пътувам всеки ден с мотрисата. Стоях на вилата с бабата на Толя, там има борове, езеро и въздухът е хубав.
— А днес защо дойдохте в града?
Храмова вдигна тъжните си очи към Настя. Устните й трепереха.
— Домъчня ми за Толя. Изведнъж сърцето ми така се сви… Стори ми се, че ще умра, ако не го видя. Мислех, че това е от любов. Но сега разбирам, че е било друго.
Настя се върна в стаята, където Гмиря ръководеше огледа.
— …керамичен пепелник, в който има… дванайсет фаса от цигари „Кемъл спешъл лайтс“, двулитрова пластмасова бутилка с етикет „Вера“, в бутилката има прозрачна течност, с която е пълна на височина… Кой отмъкна линията? Дай я тук, крадльо… На височина две цяло и три сантиметра… Така, продължаваме нататък. Чашата с остатъци от прозрачна течност се намира до пепелника и до бутилката… От другата страна на масата има още една чаша, на пръв поглед суха и чиста, не се забелязват видими отпечатъци от пръсти и устни.
Гмиря не обърна внимание на Настя и тя отиде на пръсти в кухнята. Тук беше чисто, спокойно и прохладно. На масата стърчеше самотна бутилка вода от същата марка „Вера“. Бутилката бе пълна само до половината. А в стаята имаше почти празна бутилка и две чаши. Ясно. При Храмов е дошъл гост и като възпитан домакин той е сложил две чаши и пълна бутилка. Но гостът не е пил — очевидно жаждата не го е мъчила, и затова чашата му е останала суха и чиста. И какво излизаше — че докато е траяла срещата, Храмов е изпил почти два литра вода? Точно така излизаше. Горкичкият любител на водата!
Настя отиде бързо в стаята, където седеше неутешимата вдовица.
— Наталия Сергеевна, мъжът ви пушеше ли?
— Какво?
Храмова вдигна към нея пълните си с недоумение очи, сякаш бе забравила коя е тази жена и какво прави тук.
— Какво казахте?
— Мъжът ви пушеше ли? — повтори търпеливо Настя.
— Почти не пушеше… Можеше да изпуши една-две цигари само в компания, когато е на маса.
— Какви цигари пушеше?
— Леки. Носеха му отнякъде „Кемъл“ с ниско съдържание на никотин, оригинален, без бандерол.
— Спомняте ли си случай, когато Анатолий Леонидович да е изпушил повече от десет цигари за кратко време?
— За кратко време ли? Колко кратко?