Призрачна музика

— Нищо не трябва да уреждам — заговори разпалено Ира. — Вашият живот ми е напълно достатъчен, не ме гонете.

Настя разбра, че присъства на стар спор, който се води всеки ден в семейството на Стасов и вече страшно е омръзнал на всички. Разбира се, не беше нормално една хубава и млада жена да посвещава цялото си време на обслужването на чуждо семейство. Двете с Таня дори не бяха роднини в чисто юридическия смисъл на думата. Просто навремето Татяна беше женена за брата на Ира. На Ирочка катастрофално не й вървеше в личния живот и това само потвърждаваше отдавна известната закономерност, според която красивите и умни жени, които са и добри домакини, кой знае защо, не могат да се омъжат. Досега никой не бе дал обяснение на тази закономерност, но за сметка на това всеки можеше да я види със собствените си очи. Татяна и Стасов на няколко пъти бяха правили опити да запознаят Ира с някой мъж, който според тях беше подходящ, но това винаги завършваше с провал. Ира упорито се вкопчваше в начина на живот, който вече бе станал обичаен за нея, и очевидно просто се страхуваше да го промени.

— Нищо, Ириша, ще те запозная с нашия Доценко и всичките ти аргументи ще станат на пух и прах — каза заплашително Настя. — Доценко е последният ни аргумент в борбата за твоя личен живот. Той е хубав, ерген е и е подходящ за теб по възраст. И между другото — умен е.

— Точно така — подхвана радостно Стасов, — отдавна вече имаме такава идея, но все не ни остава време да я осъществим. Миша Доценко е страхотно момче и двамата с него ще бъдете прекрасна двойка.

— Я престанете!

Ира се изчерви до уши и се извърна.

— Да не би да ви преча? Защо се стараете толкова упорито да ме омъжите? А кой ще се занимава с домакинството?

— Ира, съпрузите в милиони семейства работят и имат малки деца, но само в някои от тях има домашни помощници. Всички се справят някак, защо ние да не можем? — уговаряше я Стасов. — Ще дадем Гриша на ясли, ще си купуваме полуфабрикати и ще живеем като всички хора.

— Гришенка? Да го дадете в ясли? И да ядете полуфабрикати?

На лицето на Ирочка се изписа толкова искрен ужас, че Татяна се разсмя, а след нея — Настя и Стасов.

— Че да не би Гриша да е по-лош от другите деца? Аз например съм ходил в ясли, и Таня също е ходила… Ася, а ти?

— И аз като всички — отвърна Настя. — Когато съм се родила, баща ми е работел в криминалния отдел, а майка ми е била студентка, тъй че съм минала и през яслите, и през детската градина.

— Ето! — Владислав вдигна многозначително показалец. — Чуваш ли какво говорят хората, Ира? Виж колко умна е станала Аска, аз също не мога да се оплача, а за Таня да не говорим — цялата страна е залята с книгите й, което означава, че и тя не е от най-глупавите. И Гриша също няма да го опропастят в яслите.