Кралят на казиното

— На тебе кой ти съобщи?

— Имам си хора — както винаги малко тайнствено отговори Грязнов.

Пристигнаха бързо, за около трийсет и пет минути. Пред вилата се тълпяха хора. До градинската врата стояха двама милиционери, Турецки и Грязнов показаха картите си и влязоха в къщата. Експлозията бе станала на втория етаж, в гостната, която бе с площ около сто квадратни метра. Когато забелязаха един познат оперативник, майор от „Петровка“, Грязнов и Турецки отидоха при него.

— Доста силно е треснало — проговори Турецки.

Ъгълът на гостната бе избит, таванът не беше срутен, но единият му край бе хлътнал, кажи-речи, до пода. За мебели, огледала и прозоречни рамки и дума не можеше да става, всичко бе пръснато на парчета.

— Любопитното е, Александър Борисович — каза майорът, — че труповете бяха открити тук — посочи той място, близо до входната врата, — а експлозията е била там, в ъгъла.

— Трупове ли?

— Два трупа. На собственика и на неговия бодигард.

— Силно ли са обезобразени?

— Това също е интересно. Собственикът е без ръце и с разкъсан корем. Бодигардът лежеше като жив! Дори отначало това си помислихме. Че е жив. Създава се впечатление, Александър Борисович, че в ръцете на собственика е избухнала граната. От силата на експлозията се е взривило нещо в ъгъла. Там е имало склад или нещо такова…

— Труповете още не са откарани, нали?

— В спалнята са. Ще ви заведа, Александър Борисович.

— Идваш ли? — обърна се Турецки към Грязнов.

— Нее — отказа Слава. — Ще ида да потършувам. На друго място.

Телата на убитите вече бяха прибрани в найлонови чували. По знак на майора двама оперативници дръпнаха циповете. „Кой те уби, «кралю на казината»? — помисли си Турецки, докато се взираше в мъртвото лице на Андрей. — На кого си препречил пътя? Или сам реши да си разчистиш сметките с живота? Но няма логика.“

— Намерихте ли в тях документи?

— У бодигарда. — Майорът измъкна от вътрешния джоб служебна карта и я подаде на Александър. — От службата за безопасност.

— Виждам. „Олег Викторович Долгих“ — прочете Турецки и върна картата. — Очевидно е сибиряк. В Сибир са разпространени тези фамилни имена. Долгих, Седих, Рижих…

— В дясната ръка на тоя Долгих имаше пистолет. „Макаров“. Изстрелян е един патрон.

— Затворете чувалите — каза Турецки и отиде при висок посивял мъж с бяла престилка. — Здравейте.

— Добро утро.

— Казвам се Турецки.

— Александър Борисович?

— Точно така.

— Ами ние се познаваме, веднъж ви правих експертиза. Аз съм доктор Гошадзе, Ираклий Багратович.

— Вие сте грузинец? Изобщо не приличате!

— Майка ми е рускиня. На нея съм се метнал.

— С какво ще ме зарадвате, Ираклий Багратович?

— Осколочни рани. В младия е попаднало само едно парче. Но точно в сънната артерия. И това го е убило.