Английският шпионин [bg]

Антрето тънеше в полумрак, но от стаята идваше светлина и във въздуха се стелеше лек дим, който миришеше на изгорели дърва. Михаил го въведе в хола, където в камината гореше буен огън. Алон и Келър стояха пред него, с гръб към стаята, сякаш потънали в мисли. Като видя двамата мъже, Назари замръзна намясто, а след това отстъпи назад. Яков го хвана за едната ръка, Михаил — за другата. Двамата повдигнаха леко Назари, така че подметките му не стигаха до голия дървен под.

Габриел и Кристофър се спогледаха усмихнато, сякаш на някаква неизречена тяхна си шега за сметка на госта им. После Габриел бавно се обърна, като че ли до този момент не бе забелязал раздвижването зад него. Назари се извиваше като увиснала на въдицата риба, хлътналите му очи бяха ококорени от ужас. Алон го огледа спокойно, килнал леко глава на една страна и подпрял с ръка брадичката си.

— Нещо не е наред ли, Реза? — попита той най-накрая.

— Ти си…

— Мъртъв? — Габриел се усмихна. — Съжалявам, Реза, но изглежда, сте пропуснали.

На масичката за кафе лежеше пистолет „Глок“ 45-и калибър — оръжие с поразяваща мощ, оръжие за масово унищожение. Алон се пресегна, взе пистолета за дръжката, преценявайки теглото и баланса му. Предложи пистолета на Келър, който протегна отбранително ръка, сякаш му предлагаше жив въглен от огъня. После Габриел приближи бавно до Назари и спря на три крачки от него. Пистолетът беше в дясната ръка на Алон. С лявата си ръка той посегна със скоростта на нападаща змия и сграбчи иранеца за гърлото. Лицето на Назари моментално придоби цвета на зряла слива.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — попита Габриел.

— Съжалявам — изпъшка иранецът.

— Аз също, Реза. Но се опасявам, че е твърде късно за това.

Алон стисна по-силно, докато почувства, че хрущялът започна да пращи. След това допря дулото на пистолета в челото на Назари и натисна спусъка. Когато пистолетът изгърмя, Келър се обърна и се загледа в огъня. „Това беше лично — помисли си той. — А когато нещо е лично, има тенденцията да се обърка.“