Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Чарли, скъпа, трябва да знам дали искаш да предявиш обвинения.

Злобна усмивка се разпростря по лицето ми, преди да отговоря:

— Не. Не днес. Не искам повече да имам нищо общо с него.

Проправих си път покрай Денис и се повлякох надолу по стълбите.

— Чарли, почакай — каза Джема зад мен.

Продължих да вървя.

— Ще напиша писмо на мама за това.

— Добре — каза тя, опитвайки се да ме настигне. — Това е перфектно, но има нещо, което трябва да знаеш, преди да продължиш.

Изминах целия път до входната врата на жилищната си сграда, преди тя да успее да ме настигне.

— Знам — казах, а гърлото ми се стегна. — Почувствах го в момента, в който влязох там.

Тя си пое дълбоки, равни глътки въздух и каза:

— Не знае колко му остава.

Извърнах се от нея, отказвайки да призная паренето в очите си.

— Откога знаеш?

— Няколко месеца. Не позволи на никого да ти каже. Искаше да го направи сам, но ти не приемаше обажданията му.

Кръстосах ръце, все още неспособна да я погледна.

— И все пак ще кажа на мама.

Тя пристъпи зад мен и обви ръце около врата ми.

— И я поздрави от мен.

След като отпуснах глава на кокалестия й лакът, казах:

— Добре, но не мисля, че те харесва толкова, колкото харесва мен.

Джема се засмя и ме стисна по-силно.

* * *

Горе в апартамента, Куки влезе забързана, докато си наливах чаша кафе, а очите й бяха разширени от тревога. Когато ме забеляза, облекчението я заля. Тя се приближи задъхана с ръка на гърдите.

— Не можах да те намеря — каза тя между въздишките. — А всичките ти неща бяха тук. Помислих, че са те убили. Или са те отвлекли отново.

— Съжалявам. Тук съм.

Тя вдигна пръст, преглътна с усилие и каза:

— Чарли, кълна се, че ти ще ме довършиш.

— Не ставай глупава. Защо да те убивам? Работиш почти за без пари.

Тя кимна.

— Това е вярно.

— Просто ходих до офиса. Татко се опита да ме застреля. Два пъти. Затова чичо Боб извади пистолет. Този човек е много по-бърз, отколкото изглежда.

Очите й отново се разшириха. След това се присвиха в недоверие. После пак се разшириха. После пак се присвиха. След това направиха онова малко мекушаво нещо, докато се опитваше да проумее какво й бях казала. После се разшириха още повече. После се присвиха. И колкото и забавни да бяха движенията на очите й, аз бях по боксерки.

— Добре, значи аз отивам да си взема душ. Ти остави това да попие.

— Как изглеждат офисите? — попита най-накрая тя, а аз си знаех, че й липсват.

— Много са хубави, след като Боби Джо ги е довършил. Харесвам мекия сивкав цвят, който е избрал.

— Толкова е странно, че си мислеше, че приятелката му се опитва да го убие с фъстъци.

— Знам, нали? — Взех чашата си с кафе и тръгнах. — Би имало повече смисъл, ако беше алергичен към фъстъци.

* * *

След като се отървах от Ейнджъл, казвайки му, че смяната му бе свършила, си взех бърз душ и се заех със задачата си за деня. Не бяхме по-близо до откритието кой беше преследвачът на Харпър, а това ме натъжаваше, но все още имах да проверя няколко следи. Кук вече бе взела списъка с приходящите посетители на Таноан Естейтс и никой от тях не съвпадна с някого от миналото на Харпър, доколкото можехме да заключим.

Освен това ми даде и адреса на дългогодишната икономка на семейство Лоуел, която наскоро се беше пенсионирала. Реших да започна от там, след това да отида до изоставената лудница и да проверя приятеля ми Ракетата. Не го бях виждала от доста време.

— Имам и списък на всички, които са работили за семейство Лоуел, докато са били женени — каза Куки, докато дъвчех закуската за шампиони от изостанали браунита, — но малко от тях са работили там за повече от две години. Шофьорът им още работи за тях и икономката, която е живеела и работила при тях допреди две седмици.

— Вярно, новият им иконом ми каза всичко това.

— Отне ми известно време да я проследя. Работила е за семейство Лоуел почти тридесет години. Би си помислила, че ще знаят къде е живяла. Трябваше да питам Доналд.

— Доналд? — попитах аз, вкарвайки мъркане в знак на интерес в гласа си. — Говорите си на малко име с Доналд?

— Пффф. Той е шофьорът на семейство Лоуел, той е единственият, който ще ми отдели микросекунда от времето си и звучи като да е на деветдесет.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?