Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ким — каза Фрида.

На лицето на Ким се изписа силна изненада, а после объркване.

— Фрида! — възкликна тя. — Какво, по дяволите… — Сега объркването премина в гняв. — Как успя да ме намериш тук?

— От Лизи разбрах къде би могла да бъдеш.

— Тя не би разговаряла с теб.

— Не казах, че сме разговаряли лично.

— Ти луда ли си? Да не си откачила? — Ким извади телефона от джоба си. — Сега ще звънна в полицията.

— Почакай — каза Фрида.

— Защо?

Ким държеше малкото момченце за ръка. То беше облечено със синя тениска, на която имаше рисунка на космическа ракета. Фрида коленичи и доближи лицето си до неговото.

— Как ти е името? — попита го мило тя.

— Роби — отвърна детето.

— Здравей, Роби. Ще поприказвам с Ким за малко, съгласен ли си? — Фрида се изправи. — Лизи знаеше ли за вас?

Очите на Ким проблеснаха.

— Не те разбирам. За кои нас?

— За теб и Санди, докато работеше за семейството им.

— Ти, проклета кучка!

— Прибери телефона си, Ким. Искам да разговарям с теб за не повече от минута и после ще си тръгна. Но ако ти не искаш да разговаряш с мен, ще трябва да се обърна към друг човек. — Фрида сложи ръката си на рамото на Ким. — Погледни ме, Ким. Аз няма какво да губя, повярвай ми. Но ако отговориш на въпросите ми, ще си тръгна. Разбра ли ме?

— Онова не означаваше нищо.

— Това не ме интересува.

— Просто се случи.

— Изобщо не ме е грижа.

— Беше след като се разделихте.

— Колко време продължи?

Ким я погледна с изненада.

— „Продължи“? Направихме го само два пъти. Всъщност само веднъж. Първия път той не можа да…

— Не искам да слушам за това. Как приключи всичко?

Ким силно се изчерви.

— Беше страшно глупаво. Аз си падах по него, но и двамата знаехме, че това е грешка. Той изпитваше някакъв дискомфорт.

— Уплашен ли беше?

— Уплашен? Не, беше депресиран. Е, все пак постъпи мило — извини ми се. Но едва ли са ти нужни извинения, когато и двамата сте…

— Кой знаеше за вас?

— Защо трябваше някой да знае? Аз просто се чувствах ужасно глупаво. — Ким сведе поглед към Роби, който дърпаше ръката й. — Не очаквах, че той ще се разприказва, но ето че ти е казал.

— Санди нищо не ми е казвал.

— Значи е казал на някой друг?

— А може би ти си споделила с някой твой приятел? — подхвърли Фрида.

— Не беше нещо, което бих споделила с някого.

— Добре. Това е всичко — каза Фрида.

Тя понечи да си тръгне, но Ким я хвана за ръката.

— Почакай. Може ли да те попитам нещо?

— Да?

— Какво точно се опитваш да направиш?

— Не съм съвсем сигурна. Нещата са доста заплетени.

Едва вечерта Фрида успя да получи писмото, което Карлсън й беше написал. Тя се обади на Джоузеф и той й каза със силен шепот, че ще дойде при нея в жилището й веднага щом си тръгне от работа. Около него се чуваха силни удари и човешки говор.