Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Че ги е наранявал, а после е изпитвал угризения.

— Това ли се случи с вас?

Фрида не отговори.

— Мен не ме нарани. Никой от нас не беше давал обещания. Жената, с която е бил преди мен, или може би по едно и също време с мен, се чувстваше наранена — но за кратко. Скоро намери утеха другаде.

— Коя е тя?

Бела Фиск отново присви очи.

— Не разбирам защо ви интересува това.

— Вероника Елисън ли е? — попита Фрида.

— Щом като вече знаете, защо ме разпитвате?

— Тя е била наранена.

— Само докато не започна интимна връзка с Ал.

— С Ал?

— Няма значение.

— С Ал Уилямс ли?

— Започвате да ме плашите. Какво търсите? Защо тези неща имат значение за вас? Нищо не може да върне Санди.

— Търся само някои отговори — отвърна Фрида. Умът й трескаво работеше. Вероника беше имала интимна връзка със Санди, след това с Ал. Ал беше женен за Бриджит, която беше от най-близките приятели на Санди и човекът, към когото се беше обърнал в труден период от живота си. Какво означаваше това? И дали Бриджит знаеше? Тя си спомни възпоменателното събиране за Санди, на което за пръв път беше видяла Бриджит и Ал и как двамата бяха утешавали Вероника след краткото й изказване. Но Бела говореше нещо и Фрида трябваше да се съсредоточи. Тя обясняваше колко малък е академичният свят и колко порочен може да бъде: тя със Санди, Вероника със Санди, Вероника с Ал…

Внезапно Бела престана да говори, тъй като вратата се отвори. Вътре влезе мъж с черни дънки и кожено яке. Той кимна на Бела, приближи се и седна до тях. Бела ги представи един на друг.

— Това е Карла — каза тя. — Тя е била приятелка на Санди. Разказах ти за Санди.

Той стисна ръката на Фрида. Тя почти се изгуби в неговата.

— За пръв път имам контакт с хора, които са били приятели с жертва на убийство.

— Познавахте ли Санди?

— Е, познавам човек, който го е познавал.

— Говориш така, сякаш е нещо много забавно — каза Бела, стана и се отправи към една врата в дъното на заведението.

— Чувствителна тема — промърмори Том, гледайки я как се отдалечава. Той се извърна към Фрида и я погледна с интерес.

— Бела ми разказа за Санди, но за вас не ми е споменавала.

— С нея току-що се запознахме.

— Нищо не разбирам.

— Бях изгубила връзка със Санди. Исках да се видя с някого, който е работил с него.

— А ти, Карла, с какво се занимаваш?

— Детегледачка съм.

— Работата удовлетворява ли те?

— Това е само временно занимание.

— Интересно — каза Том. — Виж, Карла, искаш ли някой път да излезем да пийнем нещо? — Той изрече това с тон, с който би й предложил пакетче чипс.

Фрида не се сдържа и се обърна в посоката, в която се беше отправила Бела. Струваше ли си да се чувства обидена от солидарност към жена, която не познаваше?

— В момента пием кафе — изрече тя предпазливо.

— Нали разбираш. Да се видим за по питие.

— Не мисля.

— Не вреди да попита човек — каза весело Том. — Веднъж печелиш, друг път губиш.