Произход на политическия ред [bg]

С падането на Западна Дзин патримониализмът еволюира по различни начини на север и на юг. В двора на Източна Дзин на юг имат надмощие видни местни семейства и емигриралите от Луоян аристократи. Те донасят със себе си „системата на деветте ранга" и управление, доминирано от семействата Уан, Лу и Чан, все близки братовчеди от високопоставени родове.

Надмощието на аристокрацията се засилва в резултат на продължаващото разрастване на латифундиите. Още в края на III в. Западна Дзин приема поземлен закон за правото на всяко селско семейство да притежава определено минимално количество земя в замяна на задължението да плаща данъци и да извършва ангариен труд. Законът ограничава също така размера на аристократичните владения и броя на арендаторите и васалите, които могат да бъдат освобождавани от данъчно облагане. Но както този закон, така и друг подобен на него в Източна Дзин така и не влизат в сила; подобно на неуспялата поземлена реформа на Уан Ман техният провал е доказателство за все по– голямата власт на латифундистите и степента, до която те заплашват властта и ресурсите на държавата.

На север завоевателните тибетци и туркмени са организирани племенно и просто поставят свои собствени водещи родове на властови позиции. В ранните дни на постоянни междуособици и сражения тези чуждестранни семейства съставляват лидерския елит на целия регион. Аристократичните китайски семейства, завоювали важни позиции по време на династия Хан, или бягат на юг в двора на Източна Дзин, или се оттеглят в своите владения. Те държат властта на местно ниво, но не вземат участие в дворцовата политика. Нещата започват да се променят, когато династия Северна Уей централизира властта си през втората половина на V в. и най–вече след като премества своята столица в историческия град Луоян през 90–те години. Император Сяо'уън забранява използването на езика и облеклото на сиенбей в двора, насърчава смесените бракове между сиенбей и китайски семейства и кани знатни аристократични семейства да служат в двореца. Той успява да създаде единна аристокрация, която степенува водещите семейства по подобие на „системата на деветте ранга" на юг. Това води до ситуация, при която голям брой високопоставени служители са членове на един род, а аристократичният ранг е необходимо условие за достъп до най–високите нива на бюрокрацията. Консолидирането на земя в големи латифундии, придружено от разрастването на властта на аристокрацията, е проблем и на север, доказателство за което е един указ от 485 г. за ограничаване на едрите владения и гарантиране на минимални поземлени участъци на селяните.