![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Жером сведе очи и се замисли за името, което бе открил. Онова, което беше заровено под Арно. Ако Арно се бе устремил към дъното, другият човек направо го копаеше. А години по-късно Жером Брюнел го бе изровил.
— Кога се е намесил Арман? — попита Жером.
— Жена от племето кри, старейшина, била изпратена в град Квебек, за да потърси помощ. Искала да съобщи на някого от властите, че изчезват млади мъже и жени. Загиват. Откривали ги обесени, простреляни или удавени. В районното управление на Sûretè пренебрегвали смъртните случаи и ги описвали като инциденти или самоубийства. Някои младежи откри изчезвали безследно. От Sûreté ги обявявали за избягали. Вероятно далеч на юг. Предполагали, че ще се намерят в някое свърталище на наркомани или в изтрезвителното в Троа Ривиер или Монреал.
— И тази жена е пътувала до град Квебек, за да помоли някого да помогне да издирят младежите? — попита Жером.
— Не, искала е да каже на властите, че всичко това са лъжи. Собственият й син бил един от изчезналите. Индианката знаела, че не става въпрос за бягства, нито че смъртните случаи са били инциденти или самоубийства.
Жером виждаше как ровичкането в тези спомени се отразява на Терез. Като управленски кадър в Sûretè. Като жена. Като майка. На него също му прилошаваше, но вече бяха отишли твърде далеч. Не можеха да спрат насред това тресавище. Трябваше да продължат напред.
— Никой не й повярвал — каза Терез. — Не й обръщали внимание, взимали я за побъркана. Поредната пияна дивачка. Положението още повече се влошавало, защото не знаела къде се намира Парламентът на Квебек и спирала хората, които отивали към "Шато Фронтенак" или се връщали оттам.
— Хотела ли имаш предвид?
Терез кимна:
— Сградата е толкова внушителна, че жената си казала, че сигурно там се намират хората от властта.
— А Арман как се замесил в тази история?
— Бил в град Квебек на конференция в "Шато", минал покрай една пейка и видял на нея индианката. Изглеждала отчаяна. Попитал я какво има.
— И тя му разказала? — попита Жером.
— Всичко. Арман се опитал да разбере защо не е отишла с тази информация направо в Sûretè.
Терез сведе поглед към изящния си маникюр.
С периферното си зрение Жером забеляза, че гостите, които се бяха събрали в стаята с телевизора, започват да се разотиват. Но не искаше да пришпорва жена си. Най-накрая бяха стигнали до дъното на блатото, до последните думи, които трябваше да бъдат изтеглени на повърхността. Терез очевидно се бореше с нежеланието да изрече онова, което не биваше да бъде изречено.
— Старейшината от племето кри му казала, че не е докладвала на Sûretè, защото именно хора от Sûretè били отговорни за тези злодеяния. Избивали младите индианци. Вероятно и собствения й син.
Жером впери взор в очите на съпругата си. Задържа познатия поглед. Не искаше да го изпусне, да й позволи да потъне в свят, където бе възможно да се случи такова зверство. Усещаше, че Терез почти изпитва облекчение. Тя се надяваше, че вече наближава краят. Че най-лошото е отминало.
Но Жером знаеше, че все още са много далеч от най-лошото. А краят съвсем не наближава.
— Какво направил Арман тогава?
Мъжът забеляза, че Клара тръгва към кухнята, а Оливие се насочва към тях двамата. Но продължи да гледа съпругата си право в очите.
Тя се наведе към него и точно преди Оливие да се приближи, прошепна:
— Повярвал й.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Вечерята! — извика Клара.
Бяха изгледали видеозаписите до края. След кадрите на НКС и кинопрегледите имаше още клипове с петзначките. На първото им причастие, на среща с младата кралица, приклекнали в реверанси пред министър-председателя.
В пълен синхрон, разбира се. А великият човек се смееше удовлетворено.
Докато вадеше ястието от фурната, Клара си мислеше колко е странно да види като малко дете една жена, която познаваше само като старица. Още по-странно бе да я гледа как пораства. Да види толкова много от живота й и толкова малко за самата нея.
Последователното гледане на филмите в началото бе очарователно, после стана смущаващо и накрая бе съкрушително. Усещането бе още по-странно заради това, че нямаше как да разбере коя точно е Констанс. Всичките бяха Констанс. И никоя не беше.
Записите свършиха внезапно към края на юношеските години на сестрите.
— Да ти помогна? — предложи Мирна и издърпа топлия хляб от ръката на Клара.
— Как ти се сториха филмите? — попита Клара, докато прехвърляше току-що нарязаната от Мирна франзела в панер. Оливие подреждаше чинии на дългата чамова маса, а Габри овкусяваше салатата.