Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Елиът докосна ръката й.

— Благодаря ти.

Въпреки че стояха на улицата и хората се движеха около тях, в този момент Кат виждаше само Елиът, красив в тъмния си смокинг, който я гледаше с възхищение и нещо повече в погледа. Доверие, помисли си тя. Нещо, което отдавна не бе виждала в мъжките очи, и по-скоро й хареса, макар да знаеше, че това е краткотрайна магия, породена от роклята й и интимния разговор.

Някакъв мъж потупа Елиът по гърба, докато минаваше покрай него, поздрави го и мигът отлетя.

Кат посочи внушителната сграда пред тях.

— Какво е това?

— Това – отвърна той, – е Клубът на артистите.

— Ау! – възкликна Скай, докато следваха опашката елегантно облечени хора и влизаха вътре. – Сигурно това е един от вашите прекалено британски частни клубове?

Той се засмя.

— Клубът е частен. Ще ми кажеш точно колко британски е в края на вечерта.

Тя също се засмя.

— Ще ти кажа. Надявам се, че по стените не висят ловни трофеи.

— Ще бъдем долу в приземния етаж, в ресторанта, където ще видиш достатъчно тапицирани плюшени канапета, приглушено осветление и закътани сепарета, за да си помислиш, че си попаднала в някой епизод на „Момчетата от Медисън авеню“.

— Ще бъде забавно, нали?

— Нима си се съмнявала? – усмихна се той.

Прекосиха великолепен коридор в розово и златно, с опушени огледала и се озоваха в зала, при вида на която на Кат й се прииска да се завърти с отворена уста, като някоя от дъщерите си, и да я погълне цялата.

- Елиът – извика женски глас и след това Елиът се озова в прегръдките на жената и получи целувки по двете страни. Мъжът до нея се здрависа с писателя. Кат прецени по осезаемата им добронамереност, че са приятели.

— Прощавай – каза жената и широко се усмихна на Кат. – Беше грубо от моя страна – да се нахвърля така на Елиът и да не те поздравя. Мога да прегърна и теб, ако искаш, обаче Джош винаги ми казва, че трябва да запазя целувките и прегръдките си за хора, които наистина познавам.

Тя се усмихна на мъжа до нея.

Елиът се засмя.

— Кат, това са Д’Арси Халуърт и Джош Вон.

— Радвам се да се запознаем, Кат.

Джош, който имаше тъмна коса и красиви сини очи, протегна ръка и Кат се здрависа с него.

Д’Арси я хвана под ръка и я поведе към извита пейка, над която висеше най-невероятната ориенталска лампа, която Кат някога бе виждала, с хартиен, ръчно изрисуван с много цветя абажур. Кат се почувства като попаднала в студиото на някоя известна телевизионна програма.

— Накарах келнера да я запази за нас – каза Д’Арси. – Така ще бъдем донякъде уединени и Елиът ще може да се забавлява. Въпреки че тази тълпа е твърде изискана, за да покаже, че обръща внимание на знаменитостите.

— Д’Арси, изобщо не съм знаменитост – възпротиви се Елиът.

— Твърде скромен е – Д’Арси се престори, че шепне.

— Това на Оси Кларк ли е? – попита Кат, като посочи роклята на Д’Арси, също червена, но с ръкави тип камбана и ниско изрязано деколте, която изглеждаше невероятна, без да бъде претрупана. Всъщност именно Д’Арси можеше да бъде наречена поразителна – имаше дълга руса коса с буйни къдрици, а очите й изразяваха всичко, което чувстваше. Невъзможно бе човек да не бъде веднага привлечен от нея.