Warcraft - Нощта на Дракона

— Трябва непременно да се върнем в Грим Батол! — настояваше Ириди. — Всеки миг закъснение може да коства страданието на другите!

— Мислиш ли, че не го знам? — отсече Ронин.

Той седеше заедно с Ириди върху един стар дънер. На земята пред тях се появи слабо синкаво сияние, което беше представата на магьосника за огнище, което не бие на очи.

— Съпругата ми е там, жрице. За мен няма по-важни хора на този свят от нея и синовете ми. Никой не е по-важен от тях.

— Тогава защо просто не се пренесем отново в планината?

Той изруга.

— Не знам как действа магията при дренаите или специално при теб, но подобно нещо коства много на един човек, особено след като не е бил първият, дори вторият опит. Бях на още две места и използвах това, за да я открия.

Ронин извади талисмана, който носеше Верееса. Ириди не усети нищо от него, не все пак не тя го беше създала. Магьосникът помръкна. Жрицата съжали, че бе увеличила тревогата му. През последните няколко дни неведнъж се беше проваляла като жрица. Дренаята се чудеше как изобщо може да се мисли за този, който трябва да открие пленения етерен дракон. Подобна самонадеяност, при всичките й провали, беше просто нелепа.

Двамата с Ронин седяха в пустошта около Грим Батол, която той наричаше Раптор Ридж52. Ириди потръпна, чувайки това име, защото си спомни за битката на пристанището Менетил. Но магьосникът я увери, че повечето раптори са се насочили към селищата на джуджетата.

— Те усещат какво се случва в Грим Батол — каза й той. — Затова сега тормозят толкова много джуджетата.

Той й беше предложил храна, която извади от торбата си — торба, която се оказа невероятно дълбока. Червенокосият магьосник извади много повече храна, отколкото можеше да се побере в нея, а тя дори не се сплесна.

— Призванието ми си има известни привилегии — обясни Ронин, докато Ириди похапваше от безквасния хляб и сиренето, което дори беше прясно и меко. — Но също и тежко бреме.

— Ти носиш много голяма отговорност за вида си.

— Имаш предвид магьосниците, Алианса или въобще хората? Ти си избери. Аз явно съм обвързан с всичко по много начини, много повече, отколкото бих искал. Алиансът все още разчита на Даларан, а магьосниците очакват от мен да мисля различно от начина, по който те са мислили през последните няколко столетия. А що се отнася до хората по принцип… Виждал съм прекалено много смърт и искам да сложа край на това… Просто искам да съм при семейството си.

Но Ронин никога не би изоставил когото и да е от тези, за които говореше. Ириди усещаше това. В това отношение магьосникът много приличаше на Крас. Той се бореше са благото на всички в Азерот, въпреки че му костваше твърде много. Въпреки че сега може би беше загубил дори любимата си съпруга.