Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

Зимните седмици се изнизаха. Тази зима беше необичайно мека, с толкова малко сняг, че Анн и Дайана можеха да отиват на училище почти всеки ден по Брезовата пътека. На рождения ден на Анн те леко пристъпваха надолу по нея, с очи и уши нащрек, въпреки непрекъснатото бърборене, защото госпожица Стейси им беше казала, че скоро ще трябва да напишат съчинение за „Зимна разходка в гората“ и това ги караше да бъдат наблюдателни.

— Само си помисли, Дайана, от днес съм тринайсетгодишна — отбеляза Анн с тържествен тон. — Просто не мога да повярвам, че вече не съм в детска възраст. Когато се събудих тази сутрин, струваше ми се, че всичко трябва да е по-друго. Ти навърши тринадесет години преди един месец, та предполагам, че за тебе в това няма нищо ново, както за мене. Това прави живота да изглежда по-интересен. След още две години ще бъда наистина възрастна. Голямо утешение е, като си помисля, че ще мога да употребявам големи думи, без да ми се смеят.

— Руби Гилис разправя, че смята да си има приятел, щом навърши петнадесет — каза Дайана.

— Руби Гилис не мисли за нищо друго, освен за приятели — отговори пренебрежително Анн. — Всъщност тя е предоволна, когато някой напише името й горе в „забележете“, колкото и да се преструва, че я е толкова яд. Но страх ме е, че това е жестока приказка. Госпожа Алан казва, че не би трябвало никога да казваме жестоки неща, но те пак често се изплъзват, преди да си помислим, нали? Аз просто не мога да говоря за Джоузи Пай, без да направя жестока забележка, затова никога не я споменавам изобщо. Може да си забелязала това. Мъча се да бъда колкото мога като госпожа Алан, защото мисля, че тя е безупречна. Така мисли и господин Алан. Госпожа Линд казва, че той направо боготвори пръстта, по която тя стъпва, и смята, че всъщност не е правилно свещеник да отдава чувствата си до такава степен на едно смъртно създание. Но от друга страна, Дайана, свещениците също са човешки създания и си имат своите пороци, както всеки друг. Имах много интересен разговор за пороците е госпожа Алан миналата неделя следобед. Има само няколко неща, за които може да се говори в неделни дни, и това е едно от тях. Моят порок е прекаленото въображение и забравяне на задълженията. Мъча се с всички сили да го превъзмогна и сега, като станах вече на тринадесет, може би ще успявам повече.