Човек без куче [bg]

Тя, разбира се, не изричаше всичко това пред комисаря, а запазваше хрумванията си за мезе към бирата, която двамата от тройката любители на алкохола по рождение и впоследствие свикнали с него заради слаба воля от време на време, но не повече от веднъж седмично, консумираха с мярка в ресторант „Елген“ до Северния площад след дълъг и изтощителен работен ден.

— Не може да искаш от хиена да пикае коняк — отбелязваше Барбароти в отговор на разсъжденията й. — Или да снася златни яйца. Човекът има цяла тайга между ушите, а вътрешният му свят е стерилен като… като тайга.

Бакман много се смееше на тази шега.

И все пак опитите на разследващата тройка не можеха да се нарекат съвсем безплодни. Не и колкото органите на комисаря. Някои задънени улици се оказаха по-дълги от други. Да вземем например джунглата, наречена мобилни комуникации. Вече бяха стигнали до някой си Йенс Линдевал, с когото още не бяха установили връзка, защото въпросният мъж бе заминал да празнува Коледа и Нова година в друга джунгла — в провинция Сабах на остров Борнео. Но утре сутринта Йенс щеше да кацне на летището в Стокхолм и Барбароти възнамеряваше да го посрещне. Не с цветя и рози, а с добре подготвени въпроси.

Ако, разбира се, тазвечерният полет не се отклонеше в друга посока. Гунар се бе научил да не се радва предварително.

И при другия издирван тримата полицаи бяха попаднали в доста дълга, задънена улица. Почти веднага разбраха, че Роберт Хермансон е използвал мобилния си телефон в 01:48 през нощта на изчезването. За жалост се бе свързал с абонат, използвал анонимна SIM карта. Тоест, опасенията на Барбароти да не би Роберт да се е обадил на своя бивша приятелка извън града, се оказаха напразни. Полицаите разполагаха с номер в Шумлинге, с който Роберт се е свързал в деня на изчезването си, и веднага се заеха да проучват подробно на кого принадлежи. Не откриха обаче почти нищо съществено. В периода от 5 и 15 декември от този номер бяха проведени едва четири разговора, всички изходящи: един до апартамента на Роберт Хермансон в Стокхолм, два до пицария в Шумлинге и един до дамски фризьорски салон, пак в града. Тройката разговаря и с пицарията, и със салона. В пицарията предположиха, че някой се е обадил, за да си поръча пица; в салона — че някой се е обадил да си запази час за фризьор. Клиентелата на заведението за хранене и на салона възлизаше приблизително на 1200–1800 души. Колкото до предполагаемия брой на общите им клиенти, Ева Бакман се зае да го изчислява. Докато един четвъртък пиеха бира след работа, много изненадващо — поне за Гунар Барбароти, който навремето имаше четворка по математика — тя му представи резултата от изчисленията си: