Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Аз съм само една войнишка жена — отговори с усмивка Катрин. — Нямам нищо общо със светските дами. Но откакто стигнахме в Пенуорд и видяхме Джордж Фицуйлям, постоянно имам чувството, че всички други знаят повече за задачите ми от самата мен.
— Така е в малките общини — обясни спокойно Алис Матюс. — Но хората в Скоул имат добри сърца. Щом произхождате от острова, скоро ще ви приемат.
Катрин реши, че е дошъл моментът да задава въпроси.
— Не знам нищо за семейството на мама. Имам ли лели и вуйчовци или други близки роднини?
Глинис и Алис размениха поглед, сякаш се питаха дали да издадат тайната.
— Майка ви беше Дьо Сал — отговори Глинис. — Беше едно дете, затова нямате първи братовчеди. Аз също съм Дьо Сал, следователно сме роднини, мисля, че втори братовчедки.
— Това е чудесно. Мисля, че ми харесва да имам роднини. — Катрин се наведе към нея. — Познавахте ли майка ми?
— Да. Тогава бях малко момиченце, но я помня. Най-красивото момиче, което съм виждала — Глинис се усмихна малко накриво. — Горда и своенравна. Всички виждаха, че двамата с Уил са предопределени един за друг, но родителите бяха против брака им. Разликата в положението беше твърде голяма. Той беше син на лерда, а тя дъщеря на дребен селянин, който дори не беше член на съвета.
— Какъв е този съвет?
Алис, изненадана от незнанието на Катрин, побърза да обясни:
— Първоначалната норманска грамота задължава лерда да разполага с четиридесет въоръжени мъже, които да се бият за върховния му господар, дука на Корнуол. Първият лерд е дарил на всеки от тях по парче земя. Земята и правото да заседават в островния съвет преминават към най-големия син.
— Разбирам. Дейвин също ли е член на съвета?
Глинис се усмихна несигурно.
— Не, но беше умно момче, затова го изпратиха на сушата да следва селско стопанство.
Катрин разбра, че Глинис не й казваше всичко. Преди да е задала друг въпрос, отецът и Дейвин се присъединиха към дамите.
— Лердът пожела да разговаря насаме със съпруга ви. — Дейвин се усмихна развеселено. — Не вярвам, че съществува опасност за живота му.
Бедният Майкъл. Скъпо щеше да плати за грижите й в Брюксел. След около половин час, когато двамата се присъединиха към гостите, Катрин не се учуди на уморения им вид.
Майкъл отиде при нея.
— Искаш ли да излезем на балкона, за да подишаме малко чист въздух?
— Чудесна идея. — Двамата излязоха заедно. Майкъл затвори грижливо вратата и сложи ръка на рамото й.
— Тъй като всички ни виждат, трябва да покажем малко съпружеска привързаност — обясни полугласно той.
Тя се усмихна, зарадвана от възможността да го прегърне през кръста.
— Дядо ми сигурно те е подложил на строг разпит?
Майкъл извъртя очи.
— Даже ако бях попаднал в плен при французите, щеше да ми е по-леко. Лердът е отлично осведомен какво е вършил Колин през всичките тези години. След като ме затрупа с имена и факти, заяви кратко и ясно, че не съм достатъчно добър за внучка му. Естествено аз веднага се съгласих.
Катрин го погледна ужасено.
— Господи! Това успокои ли го?
— В крайна сметка да. След като се разпрострях надълго и нашироко върху ужасите на войната, които правят мъжете лекомислени, обясних, че мирът и щастливото ми оцеляване са ме накарали да преоценя живота си и съм се заклел да се променя. — Той смръщи чело. — Неприятно ми е да го мамя. Макар че има труден характер, той е много загрижен за хората на острова.
Катрин прехапа устни.
— Съжалявам, че те доведох тук, Майкъл. Беше напълно прав, като каза, че последствията ще бъдат опустошителни.
Той я прегърна по-здраво.
— В този случай съм убеден, че целта оправдава средствата. Ти ще бъдеш чудесна господарка на Скоул. Първо обаче трябва да убедим дядо ти, че сме надеждни и наистина женени. Той е със старомодното убеждение, че жената трябва да има съпруг.
— Тогава е време за нова проява на брачна привързаност. — Тя се надигна и докосна устните му със своите.
Направи това като жест на благодарност и беше напълно неподготвена за силата на реакцията му. Той изстена задавено и притисна устни в нейните. Устата й се отвори и тя прие целувката му. Усети плъзгаща, ленива пълнота. И дива, всепоглъщаща сила. Тялото й се сля с неговото и в същото време стана по-живо и пламтящо от всякога. Вече не изпитваше умора, само желание.
Не знаеше, дори не беше сънувала, че целувката може да бъде толкова омайваща. Ръцете й се вдигнаха от само себе си и се заровиха в косата му. Точно това беше искала, от първия миг, в който го видя. Тази тъмна мъжка сила, която гонеше страховете й, това пламенно желание, което изпълваше сърцето и задоволяваше сетивата.