Лотарията [The Winner - bg]

Освен всичко това половината от годишния й приход отиваше за разни благотворителни дейности, проучени и избрани от нея и Чарли през годините. И до днес не преставаха да издирват достойни каузи, които да облагодетелстват с печалбата от лотарията. Лу Ан бе решена да прави с парите си колкото може повече добро, за да изкупи, макар и отчасти, начина, по който ги бе придобила. При все това парите прииждаха по-бързо, отколкото тя успяваше да ги похарчи. Инвестициите на Джаксън бяха още по-успешни, отколкото той самият бе предвиждал, и очакваната печалба от двайсет и пет милиона годишно бе стигнала до четирийсет милиона. Всички суми, които Лу Ан не успяваше да похарчи, бяха реинвестирани от Джаксън, тъй че тя вече притежаваше на свое име активи от близо половин милиард долара. Разтърси глава при мисълта за стъписващата цифра. А съвсем скоро щеше да й бъде върната и първоначалната сума от сто милиона, спечелени от лотарията, тъй като десетгодишният период, посочен в договора й с Джаксън, изтичаше. Това малко вълнуваше Лу Ан. Джаксън можеше и да си задържи парите, защото не бе опряла до тях. Но той без съмнение щеше да ги върне. Не можеше да му отрече, че съвсем стриктно изпълнява обещанието си.

През всички тези години всяко тримесечие бе пристигало подробно извлечение, без значение в кое място на света се намираха. Но тъй като се бяха появявали само документи, а никога самият човек, тревогата на Лу Ан най-после бе преминала. Писмото, придружаващо всички финансови книжа, бе от инвестиционна компания с адрес в Швейцария. Тя нямаше представа какви са връзките на Джаксън с компанията, нито пък имаше желание да прави проучвания в тази посока. Контактите й с него бяха достатъчни, за да я респектират по отношение на вездесъщото му присъствие, но най-вече по отношение на способността му да взема крайни решения. Спомняше си как се бе подготвил да я убие, ако отхвърлеше предложението му. Имаше нещо неестествено у него. Сякаш владееше някакви неземни сили.

Тя спря край голям дъб. От един негов клон висеше дебело, осеяно с възли въже. Лу Ан се хвана за него и се повдигна от седлото, а Джой, свикнала вече с този ритуал, зачака търпеливо. С ръце, движещи се ритмично като добре регулирани бутала, Лу Ан бързо се изкатери до другия край на въжето, вързан около дебелата основа на клона на почти девет метра от земята, а после отново се спусна. Повтори упражнението още два пъти. В дома си имаше напълно оборудван гимнастически салон, в който най-прилежно тренираше. Не беше от суета; никак не я интересуваше как се отразява това на външността й. Беше силна по природа и тази физическа сила я бе спасила в много опасни мигове, затова тя не искаше да я изгуби, още повече, че бе едно от малкото постоянни неща в живота й.